Ръкописът на Чансълър

Той тръгна към вратата. Машинално посегна към ключа, за да изгаси, и чак сега осъзна, че въобще не е палил осветлението. Той бе стоял, бе се разхождал, бе седял и размишлявал в полумрака.

„Ню Йорк Таймс Бук Ривю“

10 май 1969 г., стр. 3

„«Райхстаг!» е едновременно потресаваща и проницателна, опасна и невероятна книга! Първият роман на Питър Чансълър се мъчи да ни убеди, че още в дните на своето зараждане нацистката партия е била финансирана изцяло от международен картел на индустриалци и банкери — главно американски, британски и френски, — и то с очевидната, макар и негласна подкрепа на техните правителства. В хода на повествованието Чансълър ни принуждава да му повярваме. Книгата се чете на един дъх; героите завладяват с някаква сурова, неподправена сила, която прави техните слабости и достойнства толкова убедителни, че едно по-овладяно писане би разрушило тази непосредственост. Мистър Чансълър разказва гневно, прекалено мелодраматично, но като цяло книгата е превъзходно четиво. Накрая започваме да се питаме: да не би наистина всичко да е било точно така?…“

„Уошингтън Поуст Бук Уърлд“

22 април 1970 г., стр. 3

„Докато в миналогодишната си книга Чансълър разкри причината на Хитлеровия «блицкриг», сега той показва кое доведе до изстрелите през оня август в Сараево! Силите, които влязоха в конфликт през юлската криза на 1914 г., предшествувана от убийството на Франц-Фердинанд през юни от конспиратора Гаврило Принчип, мистър Чансълър разглежда поотделно, прегрупира ги и възпроизвежда действията им в много по-бърз каданс, показвайки, че никоя групировка не е безгрешна и помага за победата на злото. Главният герой — англичанин, проникнал в тайна сърбохърватска организация с мело-драматичното название «Единение в смъртта», разбива дълбоките пластове от измама, дълго наслоявани от провокатори на германския райхстаг, на британския Форин Офис и френската Камара на депутатите. Марионетките са разобличени, а конците, които ги теглят, водят до промишлените интереси на споменатите страни.

Както и другаде, тук отново продължават онези съвпадения, за които почти не се споменава. Мистър Чансълър притежава дарбата да разработва конспирации от най-висш тип, което постига със завладяваща лекота и държи читателя в плен до последните редове на книгата. «Сараево!» ще пожъне по-голям успех от «Райхстаг!».“