Ръкописът на Чансълър

— Да, така нареченият Лалето. Каквото не изгорил, затворил в банка.

— Има ли свидетели?

— Допускам. — Филис млъкна. Сервитьорката се бе приближила към масата. Тя прибра празните чаши и постави нови, пълни. Питър погледна момичето.

— Можем ли да резервираме маса в ресторанта?

— Аз ще се погрижа за това, сър — отвърна момичето и се отдалечи.

— На името на…

— Зная, сър. Максуел. — Сервитьорката излезе.

— Потресен съм — усмихнато подхвърли Чансълър, като забеляза задоволството в погледа й. — Продължавайте. Има ли свидетели?

Вместо да отговори, тя се наклони напред. Плътта под разкопчаната й блузка пулсираше, когато гърдите й се извисяваха. Питър впи очи в тях. Но тя, изглежда, не забелязваше неговия интерес.

— Вие работите над книга за Хувър, така ли?

— Не за него и за неговия живот, макар че той самият играе важна роля. Нуждая се от възможно повече информация. Разкажете ми каквото знаете. После ще ви обясня, обещавам.

Тя започна да разказва във фоайето и продължи по време на вечерята. Това бе гневен разказ, гневът се подхранваше от професионализма й. Филис не публикуваше нещо, което не можеше да защити с факти, а тук документацията бе невъзможна въпреки живата истина.

Разказваше за сенатори, конгресмени и министри, които или трябвало да вървят по гайдата на Хувър, или да си навлекат неукротимия му бяс. Описваше как влиятелни мъже плачат със сълзи, принудени да мълчат, когато мълчанието им е противно. Аргументирано и разпалено описа действията на Хувър след убийството на двамата Кенеди и на Мартин Лутър Кинг. Държал се нагло и цинично, не криел радостта си и отричал всякаква отговорност.

— Журналистическите кръгове са убедени, че е укрил унищожителни сведения от комисията Уорън. Един господ знае колко жестока е тази информация. Тя би могла да обърне хода на следствията в Далас, в Лос Анджелос и Мемфис. Никога няма да узнаем истината.

Подробно разказа какви електронни и телефонни подслушвателни апаратури използувал Хувър. Методи, достойни за Гестапо. Нямало неприкосновени: и настоящи, и потенциални врагове — всички държал в шах. Магнитофонни записи се презаписвали и редактирали; обвиненията се изготвяли въз основа на далечни асоциации, инсинуации, слухове, сплетни и скалъпени доказателства.

В разпалената й реч Питър долови раздразнение, предизвикано не само от обичайно презрение. С вечерята пиеше вино, после пи коняк. Когато привърши, известно време помълча, после насила се усмихна. До голяма степен гневът й се разпалваше от алкохола. Владееше се, но не бе напълно трезва.

— Вие ми обещахте нещо. А аз обещах да не го печатам. Върху какво работите? Нов „Контраудар!“?

— Нещо близко, струва ми се. Роман, основан върху предположението, че Хувър е убит.

— Възхитително. Но неправдоподобно Кой би се осмелил?

— Някой, който е имал достъп до неговите лични досиета. Затова ви попитах, има ли свидетели за изгарянето или накъсването на неговата документация? Човек, който с очите сн да е видял, че са изгорени?

Филис стоеше като закована, очите й не се отделяха от Чансълър.

— И… и ако не са били унищожени?

— Това е предположението, върху което работя. Условно.

— Какво точно имате пред вид? — Гласът изведнъж стана студен и някак си безжизнен.

— Този — условно, — който е убил Хувър, сега притежава неговите досиета и е способен да извършва същите издевателства, както и самият Хувър. И не само способен, но той действува активно. Установява контакти с влиятелни хора, насила ги заставя да му се подчинят. Хувър бе маниак на тема секс, така че сексуалните занимания на хората са едно от силните му оръжия. С него винаги постига целта си. Елементарно, но резултатно изнудвачество.

Филис се отпусна на облегалката, дланите й останаха опрени на масата. Питър едва долови въпроса й:

— С шепот по телефона, така ли, мистър Чансълър? Кажете ми, това не е ли някаква кошмарна шега?

— Кое?

Тя го гледаше с широко разтворени очи, пълни с неописуем ужас.

— Не, не може да бъде — продължи сама със същия студен и далечен глас. — Аз бях тук, във фоайето. Сама реших да ви заговоря… Аз ви видях, не вие…

— Филис, за какво става дума?

— О, боже, почвам да губя разсъдъка си…

Той се пресегна и взе ръката й в своята. Тя бе студена, трепереща.

— Хайде, стегнете се. — Той се усмихна успокоително. — Май последното питие дойде в повече.

Тя присви очи:

— Наистина ли ме намирате привлекателна?

— Разбира се!

— Искате ли да се качим в стаята ви?

Той я погледна, мъчейки се да проумее:

— Не трябваше вие да предлагате!

— Не ме искате, така ли. — В думите й не се съдържаше въпрос.

— Напротив… мисля, че много ви искам…аз… Изведнъж тя се наведе към него, стисна ръката му почти жестоко и троснато отсече:

— Заведете ме горе!

Тя седна на леглото грациозно, но колебливо. Питър хвана ръката й, притегли я към себе си. Усещаше влагата на сълзите й. Тя се притисна силно към него и Питър изживя най-странното си сексуално общуване с жена — в следващите минути той, смутен, объркан, недръзващ да поиска обяснение, любеше в същност едно тяло, податливо, но и абсолютно отчуждено. Като че беше мъртво.