Ръкописът на Чансълър

Тя го чакаше на малка масичка в ъгъла. Помещението бе така слабо осветено, че той едва я забеляза, но трептящият пламък на свещите открояваше чертите на красивото й лице. Макар и не най-младата, Филис Максуел бе най-привлекателната жена в заведението.

Разговорът тръгна естествено, свободно и непринудено. Пнтър поръча питиета, после повтори поръчката. Разговарящ за своите творчески пътища от Ери, Пенсилвания и от Чиликот, Охайо, до Ню Йорк и Вашингтон. Питър за трети път поръча питиета.

— Повече не бива да пия — каза Филис, но не достатъчно твърдо. — Не си спомням на един път да съм изпивала три чаши. Това ми пречи на стенографира-нето. Но, от друга страна, не си спомням досега да съм интервюирала по-привлекателен… млад писател. — Гласът й потъна в ниските регистри. „Стана някак си нервна“, помисли си Чансълър.

— Съвсем не толкова привлекателен и съвсем не толкова млад.

— Въпросът е, че и аз вече не съм. Дните на невъзвратимата ми младост минаха, когато вие сте се учили да смятате в училище.

— Това звучи снизходително и не е вярно. Огледайте се наоколо. Няма никоя на вашата висота.

— Добре, че е тъмно, иначе ще се принудя да ви нарека очарователен лъжец. — Питиетата пристигнаха. Сервитьорът се отдалечи. Филис извади малко тефтерче. — Не желаете да разговаряме върху това, което пишете в момента. Добре. Тогава кажете ми, какво мислите за съвременната ни белетристика? Смятате ли, че развлекателният елемент отново преобладава в съвременната литература?

Питър се взря в пъстрите й очакващи очи. Светлината на свещите ги правеше по-големи и смекчаваше чертите на лицето й.

— Не знаех, че пишете в раздела за комикси. Или вече съм категоризиран?

— Обиждате ли се? Според мен това е интересна тема. Какво мисли един добре платен и популярен сред читателите разказвач? Знаем, че подбирате теми, които съвсем не са комични.

Чансълър се засмя. Филис Максуел говореше сбито и ясно: несъмнено тя би била унищожителна спрямо всеки разказвач, който приема себе си твърде сериозно. Питър внимателно подбираше думите си, като се мъчеше да прехвърли разговора на друга тема. Тя си вземаше бележки, докато той говореше. Беше изкусна в интервюирането, както бе очаквал.

Чашите им се изпразниха. Питър посочи с глава:

— Още по едно?

— Благодаря. Вече взех да бъркам членуването.

— Нима при стенографията използувате членуване?

— Още една причина да откажа!

— Къде ще вечеряте?

— Имам ангажимент — колебливо отговори Филис.

— Ке ви вярвам.

— Защо?

— Не сте погледнали досега часовника си. Една организирана жена винаги се консултира с часовника си, когато е канена на вечеря.

— Не всички жени си приличат, млади момко.

Питър се пресегна през масата и закри с длан китката й.

— В колко часа е ангажиментът ви?

При докосването му тя се вцепени. После бързо продължи играта.

— Това не е честно.

— Нищо, в колко часа?

Тя се усмихна и притвори очи.

— В осем и половина.

— Тогава забравете за срещата си. — И оттегли ръката си. — Той ви е чакал и си е отишъл. Сега ще трябва да вечеряте с мен.

— Вие сте непоправим!

— Да вечеряме тук, нямате нищо против, нали?

Тя отново се поколеба.

— Добре.

— Предпочитате ли друго място?

— Не, тук е добре.

— Може би няма да сме в състояние да направим разлика — засмя се той, като кимна към сервитьора да долее чашите им. — Знам, знам, че съм непоправим. Мога ли аз да ви задам няколко въпроса? Вие познавате Вашингтон по-добре от всеки мой познат тук.

— Къде ще водите записки? — И тя положи бележника си в скута си.

— Касетката се върти в главата ми.

— Това не е убедително. Какво искате да узнаете?

— Разкажете ми нещо за Джон Едгар Хувър.

При произнасянето на това име очите й остро и гневно се впиха в него. „И все пак в тях има нещо повече от гняв“, помисли си Питър.

— Той бе чудовище. Говоря лошо за покойник, но без ни най-малко угризение.

— Само лошо ли можете да кажете за него?

— За последните му години, да. Аз съм въз Вашингтон от шестнайсет години. Няма година, в която той да не е унищожавал някой човек с изключителни качества.

— Не е ли малко силно казано?

— Това съответствува на отношението ми. Аз го мразех. Виждах какво вършеше. Ако въобще съществува понятие „узаконен произвол“, то той бе негово олицетворение. Не всичко се знае за него. И мисля, че истината ще остане скрита.

— Защо?

— ФБР ще го закриля. Той бе негов властелин. Приемниците няма да позволят да се опетни паметта му. Боят се да не бъде опетнена кръвната им линия и са напълно прави.

— А как да ги спрат?

Филис презрително се изсмя.

— Вече го направиха. Чрез пещите, скъпи. Дребни роботи в тъмни облекла плъзнаха из цялата сграда на ФБР и изгориха всичко, което, макар и отдалече, би опетнило техния покоен предтец. Те се стремят да го канонизират в светец. Той е тяхната най-силна закрила. Това е вид бизнес, разбира се.

— Сигурна ли сте в това?

— Говори се — убедена съм обаче, че е слух, — че Клайд се появил в дома на Хувър още когато трупът не бил изстинал. Казват, че негови хора тръгнали от стая в стая с онези портативни машинки, конто унищожават всякаква документация.

— Клайд Толсън ли?