Ръкописът на Чансълър

А това обясняваше думите на Рамирес: Аутопсия нямаше… Така бе наредено от Белия дом… Те го убиха… Поне те така мислят… Вярват, че някой отвътре го е извършил… или е наредил да го извършат.

Какъв невероятен ум притежаваше Варак! Сейнт-Клеър привърши, изтощен, останал без сили.

— Казах ви самата истина. Сега вярвате ли ми?

— Дотук — да. Но има още един въпрос. Ако подуша някъде измама, значи, всичко е лъжа. Ще играем честно, нали?

— Лъжа повече няма. Поне що се отнася до вас. Честно е, нали?

— Какво означава Часонг?

— Не знам.

— Не е важно ли?

— Напротив. Варак смяташе, че то е „примамка“. Той бе сигурен, че това е ключът към разкритието на човека от „Инвър Брас“, който ни предаде.

— Пояснете ми!

Сейнт-Клеър отново пое дълбоко дъх, умората му пролича още по-силно.

— Има връзка с Макандрю. Нещо се е случило, което го дискредитира като командир. Оттук е и фразата „Мак палачът, убиецът от Часонг“. Там бяха дадени безчет жертви. Макандрю се смята за виновен. След като веднаж се е установила вината му, би трябвало да се спре дотук. Но Варак не бе на това мнение. Той чувствуваше, че има нещо, в което е замесена неговата жена.

— Знаели ли сте някога какъв е бил съставът на войските в сражението при Часонг?

— Съставът?

— Расовият състав. — Чансълър зорко наблюдаваше стария човек.

— Не. За първи път чувам, че съществува такова нещо като „расов състав“.

— Нека ви кажа, че сведенията за загубите в Часонг са сред най-секретните и строго охранявани военни архиви. Стотици убити се числят като безследно изчезнали. Има само тридесет и седем оцелели, шестима от тях неспособни да говорят. Останалите тридесет и един са разхвърляни из тридесет и една болници по цялата страна. Това говори ли ви нещо?

— Това е още едно доказателство за лудостта, обхванала хората в Пентагона. Там нещата не са по-различни от Хувъровото ФБР.

— Само това ли?

— Говорим за загуба на човешки живот. Може би терминът „лудост“ е твърде слаб.

— Така ми се струва. Защото не става дума за неоправдани жертви по вина на Макандрю. Става дума за клопка, устроена от нашата армия. Заговор в ръководството. Цялата войска, участвувала в Часонг — до последния войник, — са негри. Часонг представлява расово убийство.

Сейнт-Клеър продължаваше да стои до перилата. Изведнъж застина. Мина време. Единственият шум бе плисъкът на вълните в крайбрежните скали и поривът на вятъра. Посланикът накрая намери сили да продума:

— И защо всичко това, божичко?

Питър не снемаше очи от дипломата; излита едновременно облекчение и почуда. Старият човек не лъжеше. Недоумението му бе напълно искрено. Сейнт-Клеър бе извършил редица непростими неща, но той не бе предателят на „Инвър Брас“. Досиетата не бяха у него. Питър пъхна пистолета обратно в джоба си.

— За да прикрият една разузнавателна операция, в която е участвувала жената на Макандрю. За да предотвратят всякакви въпроси от страна на генерала. Разкритието на тази операция би довело до разкритието на десетки подобни. Мъже и жени, наблъскани с наркотици, с халюциногени. Експерименти, които, излязат ли наяве, биха разрушили кариерите на тези, които са ги измислили, и между тях сигурно щеше да има жертви — Макандрю, попаднал в клопката им, щеше да си отмъсти.

— И заради тази причина те жертвуват… о, боже!…

— Ето какво означава Часонг — отвърна кротко Питър. — Всичко останало бе примамката на Варак.

Сейнт-Клеър пристъпи напред, краката му трепереха, чертите на лицето му се изкривиха от ужас.

— Вие съзнавате ли какво говорите? „Инвър Брас“… единственият член на „Инвър Брас“, който…

— Той е мъртъв.

Дъхът му секна. Тялото му се сгърчи в конвулсия. Чансълър кротко продължи:

— Съдърланд е мъртъв. Също и Джейкъб Драйфус. А досиетата не са у вас. Остават двама — Уелс и Монтелан.

Вестта за смъртта на Драйфус бе твърде много за Сейнт-Клеър. Очите му сякаш изскокнаха из орбитите. Той потърси пипнешком парапета и несръчно впи пръсти в него.

— Няма ги! Вече ги няма! — прошепна той с дълбока печал.

Питър пристъпи към него с чувство на състрадание и облекчение. Ето накрая съюзник! Авторитетен човек, който може да сложи край на целия този кошмар.

— Господин посланик…

При споменаването на титлата Сейнт-Клеър го погледна. В очите му Питър безпогрешно прочете искрица благодарност.

— Да?

— Би трябвало да ви оставя за малко сам, но не мога да го направя. Мен ме преследват. Разбрали са какво съм успял да науча. Дъщерята на Макандрю е скрита, с нея има още двама души, но това не е гаранция за сигурността й. Не мога да се обърна към полицията, не мога да получа закрила. Имам нужда от вашата помощ.

Дипломатът призова всичките си останали сили.

— Ще имате помощта ми, разбира се — започна той. — Вие сте прав, сега не е време за разкаяние. Ще дойде време и за размисли. По-късно. Не сега.

— Какво можем да предприемем?

— Да изрежем тумора с пълното съзнание, че пациентът може да умре. А в случая пациентът е вече мъртъв. „Инвър Брас“ не съществува.