Ръкописът на Чансълър

Случаят Часонг падаше изцяло върху Рамирес. Случай, който Мънро Сейнт-Клеър бе използувал, както бе използувал Варак и останалите. Включително Питър Чансълър.

Събитията вървяха към развръзка. Силите се сблъскаха помежду си, както бе казал Монтелан, хващаха се гуша за гуша. Тази нощ всичко трябваше да свърши — по един или друг начин.

— Ще ви разкажа всичко, което узнах — каза Чансълър. — Карайте в Аръндел. Не могат да ни проследят. Ще ви разказвам по пътя. Искам да останете при Алисън. Като пристигнем при нея, искам да взема колата ви. Ще ви помоля да почакате малко и после да позвъните на Мънро Сейнт-Клеър във Вашингтон. Кажете му, че ще го чакам в къщата на Генезис на залива. Да дойде сам. Ще следя внимателно. Ако не дойде сам, няма да ме намери.

41

Откъм водната ивица се носеше плисъкът на вълните, които се разбиваха в крайбрежните скали. Питър лежеше в мократа трева. Въздухът бе студен, земята бе също студена, вятърът откъм залива идеше на талази и свиреше сред високите дървета, които обграждаха неголямата поляна. Човекът, който го бе предал, човекът, комуто той вярваше и приемаше за приятел, го бе научил на много неща. Затова Питър бе избрал тази позиция, втренчил поглед в пътя и в каменните порти на петдесетина ярда оттук.

Когато устройваш среща, позицията е най-важното. Избери си защитно положение, от което да наблюдаваш всички приближаващи се превозни средства, и си осигури възможност за бързо и незабелязано отстъпление в случай на нужда.

Приятелите се оказаха врагове, но те го научиха на стратегия, която сега използуваше срещу тях. Ето още една частица от тоталното безумие, което бе толкова реално.

На около половин миля разстояние блеснаха фарове на автомобил. На Питър му се стори, че светлината несигурно играе ту на една, ту на друга страна. Тя се заковаваше за миг, сякаш автомобилът е спрял на място, а после отново започваше да се мята колебливо. При по-други обстоятелства Чансълър би повярвал, че наблюдава пиян шофьор, който се мъчи да намери пътя за в къщи. Нима бе възможно този всесилен властелин, манипулиращ с хора и правителства, да си попийва? Рамирес си тегли куршума, защото не можа да понесе разкритието на случая Часонг. Нима Сейнт-Клеър не би могъл да понесе разкритията за дейността на „Инвър Брас“ на трезва глава?

Автомобилът със спирания влезе през каменния вход. Питър моментално затаи дъх, очите му не се откъсваха от зловещата гледка. Автомобилът бе сребристият „Кон-тинентал-Марк IV“! За да пристигне Сейнт-Клеър с него на тази решаваща среща, показваше, че той бе същото чудовище, както и автомобилът му!

Питър видя как отвратителната сребриста кола се изкачи по автомобилната алея към главния вход. После отново прикова очи към каменните стълбове и пътя. Съсредоточи се напълно. По пътя не се забелязваха никакви фарове, нито пък черни контури на фона на сивеещия мрак, което би означавало, че се движи кола с изгасени светлини.

Той остана върху мократа трева още няколко минути, като от време на време поглеждаше към Сейнт-Клеър. Дипломатът бе слязъл от колата, изкачил стълбите и стигнал до дъното на верандата. Сега стоеше до перилата и гледаше във водите на залива.

Един друг човек, изпълнен със състрадание, бе стоял на рибарския кей, пак така загледан във водите на залива. Прели дванадесет часа. Призори. Сега този човек бе мъртъв, попадна в клопката на врага, стана жертва на фанатиците, които изпълняваха заповедите на това чудовище.

Чансълър бе доволен: дипломатът бе пристигнал сам.

Питър се надигна от тревата и тръгна към верандата във викториански стил. Сейнт-Клеър продължаваше да стои до перилата. Чансълър се приближи отзад. Бръкна в джобовете и извади автоматичния пистолет на Браун в дясната и фенерът в лявата си ръка. Когато бе на десетина стъпки, насочи и двете към дипломата и светна фенера.

— Вдигнете дясната си ръка — заповяда той. — С лявата извадете ключовете от автомобила и ми ги хвърлете.

На посланика му трябваха няколко секунди, за да се осъзнае. Изглеждаше разсипан. Внезапната поява на Чансълър, ослепителният блясък на прожектора, строгите заповеди, разнесли се от мрака, го сковаха напълно. Питър бе признателен на О’Брайън, на своя враг, за тактиката, на която го бе научил.

— Ключовете не са в мен, млади човече. Те са в колата.

— Не ви вярвам! — озлобено рече Питър. — Дайте ги!

— Тогава нека заедно отидем до колата, за да се уверите. Ще си вдигна и двете ръце, ако пожелаете.

— Настоявам.

Ключовете наистина бяха на таблото на „Континентала“. Чансълър накара стария човек да се опре в капака, докато претърси джобовете му. Сейнт-Клеър не носеше оръжие. Това хвърли Чансълър в недоумение. Недоумяваше и защо ключовете бяха оставени в колата. Колата е средство за бягство; ръководителят на „Инвър Брас“ не можеше да не знае това. Питър угаси фенера и опря пистолета в гърба на Сейнт-Клеър. Изкачиха отново стъпалата и се върнаха на верандата. Той обърна стария човек с гръб към перилата и застана срещу него.