Ръкописът на Чансълър

— Само това не казвайте — студено го пресече Чансълър. — Ненавиждам много от действията му, но Варак даде живота си за нас. Истината е, че вие сте го лъгали.

— Не е вярно! Няма такова нещо!

— И то през цялото време. Варак бе Лонгуърт, а Лонгуърт е влязъл в кабинета на Хувър през нощта преди неговата смърт. Варак е измъкнал досиетата! И ги е предал на вас!

— От „А“ до „Л“ — да, никога не съм отричал! Тези досиета бяха унищожени. Но не и досиетата от „М“ до „Z“! Те изчезнаха. Те все още липсват.

— Не е истина! Варак вярваше, че е така, защото вие искахте така да мисли!

— Това е лудост! — прошепна Сейнт-Клеър.

— Същата вечер с Варак е имало още двама души. Единият или двамата са изпразнили папките или просто са излъгали. Не знам точно, но там е станало всичко. Вие сте знаели, че Варак е безкомпромисен по отношение на досиетата, и затова сте действували зад гърба му.

Сейнт-Клеър поклати глава. Имаше, измъчен вид.

— Не. Грешите. Теорията ви е правдоподобна, дори изобретателна, признавам. Но просто не е вярна!

— Другите двама изчезват! Имената им са само прикритие, личността им е невъзможно да се установи!

— По съвсем други причини. Хувър трябваше да бъде отстранен. Страната не би могла да понесе дори намек за ново убийство. Щеше да настъпи хаос, фанатиците, които искат да управляват страната, потъпквайки всички конституционни права, щяха да се разбеснеят. Ние не можехме да оставим никакви улики. Повярвайте в това!

— Лъгахте и продължавате да лъжете! Няма начин да ме заставите да ви повярвам!

Сейнт-Клеър замълча и се замисли.

— Начин може би има: като ви обясня причината и като заложа във ваши ръце живота си и всичко, на което съм се посветил през тези петдесет години.

— Първо причината — сурово рече Питър. — Защо убихте Хувър?

— Той бе абсолютен властелин. Нямаше никаква определена линия на ръководство. Неговото Бюро бе аморфно, без структура. Нарочно го поддържаше в този вид. Бе стигнал твърде далеч в суровите си беззакония. Колко далеч, това никой не знае, но съществуваха достатъчно доказателства за убийствата, които споменахте. Знаехме за неговите шантажи и изнудвачества. Беше стигнал до Овалния кабинет на Белия дом. Дори само това бе достатъчно, за да оправдае решението ни, но съществуваше още едно съображение, което го правеше неотложно. Аморфната система започна да се организира, създаде се верига от хора вън и вътре в Бюрото. От безпринципни, порочни хора, които ограждаха Хувър, ласкаеха го, коткаха го, преструваха се, че го боготворят. Те имаха едничка цел: досиетата. С тези досиета те можеха да управляват страната. Затова Хувър трябваше да бъде отстранен, преди да бе влязъл в някакви сделки.

Сейнт-Клеър млъкна. Почувствува се уморен; личните му съмнения се изписаха по лицето му. Глождеха го съмнения.

— Не съм съгласен с вас — каза Питър, — но нещата взеха да се изясняват. Как ще предадете в ръцете ми вашето петдесетгодишно дело?

Сейнт-Клеър пое дълбоко дъх:

— Вярвам в човешкия инстинкт да прозира в определени моменти истината, независимо каква е тя. Само двама души на тази земя знаеха всяка стъпка от плана на убийството на Хувър. Човекът, който изработи плана, и аз. Този човек сега е мъртъв: загинал е пред очите ви. Аз съм изоставен. Този план е последното доказателство, защото никоя стратегия, изработена от човешки ум, не е съвършена. Все нещо остава незавършено, стига другите да знаят къде да го търсят. Доверявайки ви това, аз не само поставям живота си във вашите ръце, но и още нещо, много по-важно: оставям на ваше разположение делото на целия си живот. Но за мен е много по-важно да знам как ще постъпите с него, а не колко ми остава да живея. Приемате ли? Ще ми позволите ли да се опитам да ви убедя?

— Продължавайте.

Докато Сейнт-Клеър говореше, Питър разбра опустошителната същност на това, което му доверяваше. Посланикът бе прав в две отношения. Чансълър инстинктивно чувствуваше, че чува истината, но покрай тази увереност той съзнаваше, че малко е нужно, за да потвърди убийството на Хувър. Сейнт-Клеър не назоваваше имена — освен това на Варак, — но бе разумно да се вярва, че самоличностите на останалите ангажирани можеха да се разкрият.

Актриса, чийто съпруг бе станал жертва на зверствата на Маккарти; двама бивши специалисти по електронна и телекомуникационна техника от Морските сили; единият — безпогрешен снайперист. Оперативен работник от британското контраразузнаване, работил в тясно сътрудничество със Съвета за Национална сигурност. Един американски хирург, принуден да се пресели в Париж, чиито жена и дете били премазани от кола на ФБР. Тези бяха участниците в операцията. Връзките не са прекъснати, може да се проследят… Самият план бе изработен от един гений на шпионажа, дори бил включен и съветник от Белия дом.