Ръкописът на Чансълър

Питър бавно поклати глава. Тревогата на този военен му се стори преувеличена. Все пак същестуваше контрол на различни нива.

— Наистина, много поучително — каза Питър, — но какво общо има това с генерал Макандрю? И с това, което видях в Арлингтън?

— Кое ви кара да се върнете към случая Часонг? — контрира го бригадният генерал.

Питър отвърна очи към фотографиите и ордените, които така му напомняха за кабинета на Макандрю.

— Няма да ви кажа точно кое, но името Часонг изплува, след като Макандрю подаде оставка. И според мен то има връзка с оставката му.

— Твърде неправдоподобно!

— После ви видях в Арлингтън — продължи Чансълър, като пренебрегна напълно възражението на Рамирес. — Не съм сигурен защо, но си помислих, че между тези неща има някаква връзка. И се оказах прав. Преди няколко минути вие едва не затворихте вратата под носа ми. Споменах Часонг и вие ме поканихте.

— Просто проявих любопитство — отвърна военният. — Това е доста провокационна тема.

— Но преди да заговорим на тази тема — рече Питър, отново пренебрегвайки думите му, — вие правите всичко възможно да разбера за свръхсекретния отдел, в който работите. Подготвяте ме за нещо. Какво е то? Защо ненавиждахте Макандрю?

— Добре. — Бригадният генерал се намести в стола си. Питър разбра, че той нарочно се бави, дава си миг за размисъл, за да прецени кое доколко може да скрие. Малко истина, малко лъжа. Питър бе обрисувал подобно поведение у толкова свои герои. — Ние действуваме най-добре в области, където сме емоционално ангажирали. Макар да не съм бунтар, аз съм недоволен. И съм бил такъв през цялата си кариера. Бях един сърдит избухлив човек. В доста случаи Макандрю бе причината за моя гняв. Той бе елитарист, расист. Странно наистина, но той бе превъзходен командир тъкмо защото вярваше в своето превъзходство и смяташе другите за по-низшестоящи. Всички грешки на средния команден състав се дължаха на това, че посредствени същества поемаха отговорности извън възможностите си. Той изучаваше списъците на военнослужещите, отгатвайки по имената етническия им произход. Твърде често тези асоциации служеха за основа на решенията му.

Рамирес млъкна. Питър също мълчеше, твърде разстроен, за да заговори. Обяснението на войника звучеше едновременно и правдоподобно, и измамно. Малко истина, малко лъжа.

— Значи, доста добре сте го познавали? — успя накрая да каже Питър.

— Достатъчно добре, за да проумея неговите коварства!

— А познавахте ли жена му?

Отново същото: някаква скованост в държането на Рамирес. Но тя отмина така бързо, както се появи.

— Печална история. Нещастна, неуравновесена. Безсмислен живот с твърде много прислуга. Нямаше какво да прави, а прекалено много пиеше.

— Не знаех, че е била алкохоличка.

— Терминът не е важен.

— Преживяла ли е някакъв нещастен случай? Насмалко да се удави, нали?

— С нея ставаха какви ли не инциденти. Някои доста отвратителни. Но според мен най-страшното бе бездействието й. Наистина знам твърде малко за нея.

Питър отново почувствува лъжата в думите на Рамирес. Този майор-генерал знаеше много за майката на Алисън, но бе решен да не издаде нищо. „Така да бъде“, помисли си Чансълър. Не той. Тя! Той е прикритие! Думите на Варак.

— Това ли е всичко? — запита Питър.

— Не. Досега аз бях откровен с вас. Какво сте чули за Часонг?

— Безразсъдно кръвопролитие, завършило с хиляди човешки жертви.

— Часонг е само една от многото битки, чиито участници изпълват болниците за ветерани. Пак повтарям, случаят бе разследван.

Чансълър се наклони напред.

— Добре, генерале. Сега аз ще съм откровен с вас. Не мисля, че случаят е бил разследван внимателно. Или ако е бил, то резултатите са били скрити и затрупани с прах. Има много неща, които са ми неизвестни, но картината започва да се прояснява. Вие ненавиждахте Макандрю. Вие се вцепенявате при името Часонг. Държите ми тук проповед, говорите ми какъв голям човек сте. После, когато споменах жената на Макандрю, отново се вцепенявате и ми казвате, че знаете твърде малко за нея. Лъжа — служите си само с лъжи и заобикалки. Ще ви кажа аз какво мисля. Мисля, че Часонг е свързан с Макандрю, с неговата оставка, с убийството му, с празнотата в служебното му досие и с изчезналите досиета от Федералното бюро за разследване. И нейде сред тая бъркотия е жената на Макандрю. Какво още има, нямам представа, но по-добре ще е да ми кажете. Защото иначе сам ще го открия. В тази история е замесена жената, която обичам, и няма да позволя на никого от вас да продължава в същия дух. Стига вече измишльотини, Рамирес! Говорете истината!

Реакцията на бригадния генерал бе такава, сякаш откриха внезапно по него огън. Тялото му се стегна. Шепотът му стана напрегнат:

— Празнота в служебното му досие. Откъде знаете? За това нищо не споменахте. Нямате право… Вие ме шантажирате. — Той се разкрещя: — Нямате никакво право да вършите това! Няма да разберете! Ние разбрахме! Поне се опитахме!

— Какво се случи в Часонг?

Рамирес притвори очи.