Пророчество

— Значи прибавяш ванилия, когато слагаш какаото?

— Не. Прекалено е рано тогава. Прибавя се точно преди жълтъците.

— Преди жълтъците — повтори той, изумен от кулинарната тактика.

Разговорът продължи, докато водите на Лори изтекат. Тогава тя стана неоспоримият център на внимание.

С Лори се бяхме разбрали — без видеокамера. Според нея заснемането на благословения момент щеше да е проява на лош вкус. Освен това надминаваше техническите ми способности.

Въпреки това исках да присъствам, както, за да споделя радостта и да приветствам нашето първородно дете, така и за да докажа на баба Роуина, че няма да припадна и да си разбия носа, както тя твърдеше.

Точно когато водите на Лори изтекоха, медицинска сестра със скърцащи обувки влезе в стаята, сякаш придружавана от хор мишки, и съобщи, че ме викат спешно на телефона. Капитан Хю Фостър от полицейския отдел в Сноу Вилидж искал да говори с мен веднага.

Ще се върна след минута — казах на Лори.

— Задръж!

— Да, добре.

Вдигнах телефонната слушалка:

— Какво става, Хю?

— Изчезнал е.

— Кой?

— Кой мислиш? Бизо.

— Не може да е изчезнал. Не сте открили правилното дърво.

— Извини ме, Джкми, но си залагам лявата буза на задника, че само едно дърво е украсено с въжета и разкъсано палто с кожени ширити. Съберете всичките потъвания на сърцето ми тази нощ и ще се окажете на „Титаник“.

— Няма как да е използвал ръцете си — възразих аз. — Бяха на гърба му. Бях го вързал здраво. Как, по дяволите, е успял — сдъвкал е палтото си?

— Горе-долу, така изглежда.

Черният хамър бил оставен точно където им бях казал да го потърсят.

— Между другото — каза Хю — току-що разбрахме, че е бил откраднат преди дванайсет дни в Лас Вегас.

Няколко полицаи слезли през гората по следите на експлоръра. Когато открили, че Бизо е избягал, решили да извикат полицаи с кучета, но времето нямало да позволи такова разследване.

— Няма да стигне далече в този студ без палто — каза Хю. — Като мине пролетта, ще го открием мъртъв като динозавър.

— Не и него — отвърнах уморено. — Той е… различен. Той е като клоун на пружина, който всеки път изскача от кутийката.

— Не е извънземен.

— Не бих разчитал на това.

Хю въздъхна.

— И аз почти стигнах до това заключение. Обадих се на четирима колеги, които не са на работа. Ще дойдат в болницата за всеки случай.

— След колко време ще са тук?

— Десет минути. Може би петнайсет. Междувременно внимавай за Лори. Не мисля, че ще се стигне дотам, но е възможно. Тя роди ли?

— Ражда в момента. Хю, слушай, той се настанил в къщата на Недра Лам, за да ни наблюдава.

— Недра не е в час, но не би позволила такова нещо.

— Не мисля, че е имала избор. Може би ще се върне там. Ако смята, че е опасно да кара хамъра, то тя има кола, която може да му свърши работа.

— Този грозен стар плимът велиънт.

— Запазен е като музеен експонат и си стои с веригите.

— Ще го проверим — обеща Хю. — Сега по-добре отивай при твоето специално момиче и не допускай нещо да и се случи, докато дойдат моите хора.

Затворих. Дланите ми лепнеха от пот. Избърсах ги в болничните дрехи.

Бизо идваше. Усещах го в костите си. След повече от двайсет и четири години се връщаше в родилното на болница „Сноу Каунти“. Този път бебето, което искаше, беше нашето.

38

Не исках Лори да разбере за ситуацията. Точно сега имаше друга работа. Е, не работа, но беше в такова състояние, че нямаше да и се отрази добре, ако научи, че Бизо е на свобода.

Ако се върна сега в родилната зала, независимо колко е вглъбена, един бърз поглед, щеше да и е достатъчен, за да види страха в очите ми. Нямаше да мога да я излъжа дори и за нейно добро. Ще се превърна в масло на горещия и нож и тя щеше да ме размаже на препечена филийка за шест секунди.

Освен това доктор Мелон Мелодеон щеше да задава още въпроси за ябълковата торта с шоколад, а сега нямах време за това.

Затичах се към фоайето за бъдещи бащи, където на различен декор доктор Ферис Макдоналд беше застрелян. От тази стая Бизо беше нахлул в родилното отделение, убивайки сестра Хансън.

Ако престъпниците наистина обичат да се връщат на местопрестъпленията си, той можеше да стигне до нашето бебе по този път. Можеше.

Нямах намерение да оставям съдбата на съпругата ми и на бебето на случайността.

Избърсах си ръцете още веднъж в болничните дрехи и тръгнах по главния коридор на втория етаж.

Беше неестествено тихо, прекалено тихо дори и за болница, сякаш снеговалежът имаше заглушаващ ефект върху стените.

По-нататък, от дясната страна на коридора, имаше четири врати, които очевидно водеха до различни части на родилното. Зад вратите беше дългият прозорец, който разкриваше отделението за новородени.

На края на коридора вратата към аварийните стълби беше маркирана със светещ знак „Изход“.

Бизо можеше да се качи по стълбите и да избере, който си иска вход към отделението. Нямаше да го видя от фоайето за бащи, така че трябваше да пазя тук, в коридора.

Дрън! Мек, но лесно определим звън дойде от нишата на асансьора, която беше в средата на главния коридор. Някой беше пристигнал на втория етаж.