Пророчество

Говореше с такава страст, че чак го изплаши. Докато влизахме, му обясних за посрещането на бебето с красиви думи, вместо с ругатни, но мисля, че само го уплаших повече и вече се боеше и от мен.

Не можах да придружа Лори чак до родилното отделение, защото трябваше да представя застраховката ни на рецепцията зад чакалнята на спешното. Една медицинска сестра се присъедини към санитаря и заедно отведоха Лори към асансьорите. Когато излезе от полезрението ми, я чух да крещи имена на сладкиши на френски.

Предположих, че ако бебето се роди, разбиращо английски, то би могло да владее и френски и вече да е решило да стане сладкар.

Докато служителката ксерокопираше застрахователната ми полица и попълваше един килограм регистрационни формуляри, аз използвах телефона, да се обадя на Хю Фостър. Той беше приятел на баща ми от детските години — неуспелия пекар, който беше станал ченге.

От Хю татко беше получил пропуска за цирка, на който написал петте фатални дни в моя живот. Не обвинявахме Хю за това.

Той работеше нощем и го заварих в участъка. Когато му казах за Конрад Бизо, избягалия убиец, прикован за дърво в горите, три-четири метра надолу и на запад от мястото, където беше оставил хамъра си, Хю каза:

— Това е под юрисдикцията на щатската кавалерия. Веднага ще ги пратя. Ще отида с тях. След всички тези години искам лично да му сложа белезниците на това побъркано копеле. После се обадих вкъщи само да кажа, че сме в болницата и Лори ражда.

— Рисувам едно дебело прасе — отвърна мама, — но това може да почака. Ще дойдем възможно най-бързо.

— Не е необходимо да идвате в това време.

— Скъпи, дори и да валяха скорпиони и кравешки лайна, пак щяхме да дойдем, макар че нямаше да ни е приятно. Ще ни отнеме известно време, защото първо трябва да напъхаме Уина в зимния и екип. Знаеш какво изпитание е за нас, но ще дойдем.

Все още не ми беше побеляла косата, когато служителката приключи с попълването на формулярите и ми ги даде за подпис. От нейното бюро се запътих към родилното отделение.

Фоайето за бъдещи бащи беше променено от нощта, в която съм изтормозил майка ми с раждането си. Веселите контрастиращи цветове бяха заменени от сив килим, бледосиви стени и черни кожени столове, сякаш директорите на болницата бяха стигнали до извода, че през последните двайсет и четири години радостта от бащинството е изчезнала.

Служителката на рецепцията се беше обадила по телефона да съобщи, че идвам. Една медицинска сестра ме заведе до тоалетна, където се измих, както бях инструктиран, и се преоблякох в болничните зелени одежди. След това бях заведен при съпругата ми.

Водите и все още не бяха изтекли, но всички знаци за наближаващо раждане бяха налице. Затова, а и защото нямаше друга бременна, толкова неразумна, че да тръгне да ражда посред буря, беше подготвена бързо в отредената и стая и извозена до залата за раждане.

Когато влязох, набита червенокоса сестра и мереше кръвното, а доктор Мело Мелодеон, нашият лекар, слушаше сърцето и със стетоскоп.

Мело е едър като всеки краен защитник във футбола, представителен като известен собственик на таверна, чийто чар пълнеше заведението, и е човек на място. Ако съдите по стафидения цвят на лицето, спокойното му изражение и медения му глас, може да си помислите, че някога е бил ямайски певец, който е заменил регето за кариера в медицината. Истината е, че е роден в Атланта и произхожда от семейство на професионални певци на госпъл. Той приключи със стетоскопа и каза:

— Джими, как така, когато Рейчъл прави ябълкова торта с шоколад, тя не става като твоята?

Рейчъл беше жена му.

— Откъде е взела рецептата? — попитах.

— В курорта ти я дават, ако я поискаш. Бяхме там, в ресторанта, миналата седмица.

— Трябваше да я поискате мен. Това е оригиналната рецепта на курорта, но аз съм я променил. Най-важното е, че прибавих лъжичка ванилия и лъжичка индийско орехче.

— Индийското орехче го разбирам, но ванилия в шоколадова торта?

— Това е тайната — уверих го аз.

— Хей! Аз съм тук! — напомни ни Лори.

Хванах ръката и.

— И не крещиш за торти и крем.

— Заради една още по-красива дума — каза тя. — Епидурал. Не е ли красива дума?

— Чакай сега! Просто прибавяш ванилия в пълнежа? — попита Мело.

— Не в пълнежа. В тестото.

— В тестото — повтори той, кимайки мъдро.

— Някой да се нуждае от дизайн на уебсайт? Аз с това се занимавам. Правя дизайна на уебсайтове. И бебета правя.

— Дизайнът на уебсайт е интересно нещо, мила — увери я Мело Мелодеон, — но не може да бъде по-интересно от това, което прави Джими. Уебсайтът не става за ядене.

— И бебета не стават — каза тя, — но точно сега ми се иска да хапна едно вместо ябълкова торта с шоколад.

— Няма причина да се лишаваш от едното — отвърна Мело. — Можеш да си ги хапнеш и двете, макар и не едновременно.

Правейки гримаси, стиснала в ръцете си колкото може от чаршафите, тя каза:

— Имам нужда от още епидурал.

— Като твой лекар аз вземам тези решения. То е за облекчаване на болката, я не за цялостното и премахване. Тя се обърна към мен:

— Знаех си, че трябва да имаме истински лекар.

Мело се обърна към мен: