Пророчество

— Нищо такова не може да се случи във Вегас — настоя мама, извличайки увереност от чаша кафе, два пъти по-голяма от главата и.

— Не забравяй, че мафията все още управлява това място. Те контролират всичко.

— Мафията! — извика баща ми разгневено. — Мади, мафията не може да управлява метеоритите.

— Сигурна съм, че може — заяви майка ми. — Те са много упорити, безскрупулни и хитри.

— Определено — съгласи се баба. — Четох в едно списание, че преди две хиляди години в Сицилия е кацнал космически кораб. Извънземните се съвокуплявали със сицилианците. Ето защо тези хора са толкова силни.

— Кое тъпо списание би публикувало тази измислица? — попита татко.

— „Нюзуик“ — отговори баба.

— За нищо на света „Нюзуик“ не биха публикували такава простотия!

— Но го направиха — увери го тя.

— Прочела си го в някой от твоите побъркани таблоиди.

— „Нюзуик“.

Усмихнах се и се отпуснах в делтата.

Минаха дни, седмици, месеци и съдбата все така не се съобразяваше с плановете на хората. Ситуацията беше усложнена от факта, че бяхме бременни.

Да, наясно съм, че за някои е арогантно мъж да използва думата „ние“, като се има предвид, че той споделя удоволствието на зачеването и радостта да си родител, но нито частица от болката между двете. Миналата пролет жена ми, любовта на живота ми, щастливо съобщи на семейството:

— Бременни сме.

Щом веднъж ми беше дала картбланш да използвам местоимението в множествено число, се възползвах докрай. След като определихме датата на зачеването, семейният ни лекар каза, че терминът ще е осемнайсети-деветнайсети януари.

Бяхме убедени, че първото ни дете ще дойде на бял свят в деня, за който дядо Джоузеф беше предупредил татко: понеделник, деветнайсети.

Залозите изведнъж се оказаха толкова високи, че ни се искаше да излезем от играта. Когато играеш покер с дявола, никой не става от масата, преди той да е станал.

Въпреки че всички се опитвахме да не го показваме, бяхме толкова уплашени, че нямахме нужда от разслабително. Докато времето ни носеше към тази среща с неизвестното, надеждата и силата, които черпехме от семейството, значеха повече от всякога.

25

Моята любима съпруга е в състояние да втрещи — „Влюбена съм в друг“ — и затова аз втрещих и вас.

Не забравяйте: научил съм структурата на разказа от семейство, което обожава да разказва и разбира магическия реализъм на живота. Знам рутината, знам триковете; може да съм неумел в други отношения, но в разказването на живота си ще направя всичко възможно да не си заклещя главата в кофата и ако идва номерът с мишката в гащите, сигурен съм, че няма да ме освиркват.

С други думи: не бързайте! Което изглежда трагично, може да се окаже смешно на второ разглеждане, а смешното може след време да донесе сълзи. Като живота.

И така, да се върнем за малко назад, аз съм в кухнята на нашите в нощта през ноември 1994 година, подпрял съм се на плота, за да не натоварвам гипсирания крак, обяснявам на Лори, че не съм кой знае какво, че може да съм обикновен и скучен, и дърдорещ, и нетърсещ приключения, но се надявам тя да пожелае да се омъжи за мен. А тя казва:

— Влюбена съм в друг.

Можех да и пожелая щастлив живот. Можех да поскърцам, излизайки от кухнята, да се изкача по стълбите, да намеря убежище в спалнята си и да се задуша с възглавница.

Това щеше да означава да не я видя повече през този живот, а може би и през следващия. Стори ми се непоносимо.

Освен това все още не бях изял достатъчно сладки, за да се съглася да разменя този свят за такъв, за който теолозите не гарантират, че предлага захар.

Без да издавам чувствата си, решен да говоря като стоически губещ, който не би помислил да се самозадуши, попитах:

— Друг?

— Пекар е — отвърна тя. — Но приликите с теб май свършват дотук! Хм!

Сноу Вилидж определено е по-малък от Ню Йорк Сити. Ако беше влюбена в друг пекар, аз със сигурност го познавах.

— Трябва да го познавам — казах аз.

— Познаваш го. Той е много талантлив. В кухнята създава парченца от рая. Той е най-добрият.

Не можех да понеса да изгубя любовта на живота си и полагащото ми се място в йерархията на лекарите в Сноу Вилидж наведнъж.

— Да, сигурен съм, че е свястно момче, но както знаеш, в околността само баща ми е по-добър от мен и аз доста бързо го настигам.

— Ето го и него — изрече тя.

— Кой?

— Този, в когото съм влюбена.

— Той е при теб? Дай ми го!

— Защо?

— Искам да разбера дали въобще знае как се прави добро pate sablee.

— Какво е това?

— Като е толкова добър, трябва да знае какво е. Виж, Лори, светът е пълен с хора, които твърдят, че са богове в кухнята, но това са само приказки. Я го дай го на телефона!

— Той вече е на телефона — отвърна тя. — Онзи странният, другият Джими, който постоянно се подценява, като ми говори колко е обикновен и скучен, надявам се той да е изчезнал завинаги.

— О!

— Моят Джими — продължи тя — не е самохвалко, но знае колко струва. Моят Джими не се отказва, докато не получи, каквото иска.

— И така — казах аз, неспособен да прикрия вълнението в гласа си, — ще се омъжиш ли за твоя Джими?

— Ти спаси живота ми, нали?

— Но после ти спаси моя.