Пробудена любов

Всичката тази мъка го караше да мисли за Зи. Искаше да вярва, че близнакът му е поел по пътя на изцелението. Но надеждата, че точно той може да се промени изцяло, му се струваше безпочвена. Беше само въпрос на време нуждата на брат му да изпитва болка да се върне и всичко щеше да започне отначало.

Потри лицето си. Тази вечер се чувстваше на хиляда години, стар и уморен, но в същото време напрегнат и нервен… Раните по тялото му бяха зараснали, но травмите му бяха по-дълбоки… Нямаше да може да се справи сам. Имаше нужда от помощ.

След двайсет минути Вишъс паркира до задния вход на „Зироу Сам“, нарушавайки правилата. Охраната ги пусна веднага и тримата закрачиха към ВИП залата на заведението. Фюри си поръча мартини и когато му го донесоха, пресуши чашата на една дълга глътка.

Имаше нужда от помощ. И то сериозна. В противен случай щеше да експлодира.

— Извинете ме, момчета — измърмори той и тръгна към офиса на Преподобния. Двамата огромни маври му кимнаха с глави, а единият заговори в телефона си. След секунда го пуснаха да мине през вратата.

Фюри влезе в леговището на звяра и втренчи поглед в Преподобния. Той седеше зад бюрото, облечен в старомоден костюм на тънки райета, с вид по-скоро на бизнесмен, отколкото на наркодилър.

Усмихна се безрадостно.

— Къде е красивата ти коса, по дяволите?

Фюри хвърли поглед зад себе си, за да се увери, че външната врата на офиса е затворена. После извади три стодоларови банкноти.

— Искам малко Х.

Преподобния присви виолетовите си очи.

— Какво каза?

— Хероин.

— Сигурен ли си?

„Не“, помисли си Фюри.

— Да — каза на глас.

Преподобния прокара длан напред-назад по късата си прическа ирокез. После се наведе напред и натисна бутона на интеркома.

— Рели, искам да ми донесеш за триста долара от Кралицата. Нека бъде от онази фината. — Облегна се назад. — Да ти кажа направо, не мисля, че трябва да носиш подобна стока у дома си. Нямаш нужда от тази помия.

— Не че ще приема съвет от теб, но преди известно време ти ми каза, че имам нужда от нещо по-силно.

— Оттеглям забележката си.

— Мислех, че симпатите нямат съвест.

— Аз съм наполовина син и на майка си. Така че имам все пак някаква.

— Късметлия си.

Преподобния наведе глава и в пурпурните му очи проблесна нещо зло. После се усмихна.

— Не… Всички вие сте късметлии.

Рели пристигна след няколко минути и сделката не отне много време. Пакетът прилегна точно във вътрешния джоб на Фюри. Когато той вече беше на прага, Преподобния каза:

— Прахът е убийствено чист, без абсолютно никакви примеси. Можеш да го смъркаш или да го разтопиш и да си го инжектираш. Но ще ти дам един съвет. За теб ще е най-безопасно да го пушиш. Така ще можеш да контролираш дозата.

— Познаваш добре продуктите, които предлагаш.

— О, аз никога не използвам тези токсични боклуци. Те убиват. Но хората ми казват кое как действа и кое ще те прати в моргата.

Фюри потръпна при мисълта за онова, което се канеше да направи. Но когато се върна на масата при другите, вече нямаше търпение да се прибере у дома. Искаше да се вцепени напълно. Нуждаеше се от дълбокото опиянение, което само хероинът можеше да му даде. И знаеше, че е купил достатъчно, за да се озове в рая поне два пъти.

— Какво ти става? — попита го Бъч. — Тази вечер си много неспокоен.

— Нищо ми няма — отвърна Фюри, но пъхна ръка във вътрешния си джоб и когато напипа пакетчето, затропа нервно с крак под масата.

„Аз съм скапан наркоман“, осъзна той.

Но се чувстваше прекалено празен, за да се тревожи за каквото и да било. Смъртта беше навсякъде около него и зловонието на болката и собствения му провал замърсяваше въздуха. Трябваше да се спаси от тази лудост, дори това да означаваше да се впусне в друго безумие.

За щастие или може би за нещастие, Бъч и Ви не се заседяха много в клуба. Тримата се прибраха малко след полунощ. Когато влязоха във фоайето, Фюри вече пукаше кокалчетата на пръстите си от нетърпение и го заливаха горещи вълни. Нямаше търпение да остане сам.

— Искаш ли да хапнеш? — попита Вишъс и се прозина.

— Да — каза Бъч. Ви тръгна към кухнята, а той хвърли поглед през рамо. — Фюри, ще дойдеш ли с нас?

— Не, ще се видим по-късно. — Хукна нагоре по стълбите, като през цялото време усещаше погледите им върху гърба си.

— Чакай! — извика Бъч.

Той изруга и обърна глава. Спокойните очи на Бъч го гледаха многозначително — вероятно нетърпението му беше съвсем видимо.

„Бъч знае“, помисли си той. По някакъв начин беше разбрал какво е намислил.

— Сигурен ли си, че не искаш да хапнеш с нас? — попита го спокойно ченгето.

Фюри изобщо не се замисли. Или може би не искаше.

— Да. Сигурен съм.

— Внимавай, приятелю. Има неща, които е дяволски трудно да поправиш.

Фюри се замисли за Зи. И за себе си. Не даваше и пет пари какво гадно бъдеще го очакваше.

— Мислиш ли, че не го знам?! — възкликна той и продължи по стълбите.

Влезе в стаята си, затвори вратата и захвърли коженото си палто на стола. Извади пакетчето, взе малко количество червен дим и хартия и си сви цигара. Дори не обмисли възможността да си инжектира хероина. Подобно действие водеше до прекалено бързо пристрастяване.