Пробудена любов

— Мисля, че ще е страхотно — каза бавно Рот. — Сигурен ли си, че искаш да се захванеш с това?

Зи сви рамене.

— Бих могъл да опитам.

Поредната тишина.

— Добре… така да бъде. И ти благодарим за помощта.

— Няма проблем.

Когато след половин час срещата приключи, Зи излезе първи от кабинета. Не искаше да обсъжда с братята защо им бе предложил помощта си и да им обяснява как се чувства. Знаеше, че са изпълнени с любопитство и вероятно ще търсят знаци, че може да бъде изцелен или други такива глупости.

Отиде в стаята си, за да се въоръжи. Предстоеше му трудна задача и искаше да приключи с нея.

Но щом протегна ръка към шкафа с оръжията, вграден в гардероба, очите му останаха приковани в черния сатенен халат, който Бела често обличаше. Преди няколко дни го беше хвърлил в коша в банята, но Фриц очевидно се беше погрижил за него. Докосна го, после го свали от закачалката, преметна го през ръката си и погали меката материя. Поднесе го към носа си и вдъхна дълбоко. Долови нейния аромат и мириса на връзката му с нея.

Канеше се да го върне на мястото му, когато нещо проблесна и падна в краката му. Наведе се да го вдигне. Огърлицата на Бела. Беше я оставила.

Подържа я в ръка, за да се наслади на блясъка на диамантите, после я сложи на врата си и извади оръжията си от шкафа. Върна се в спалнята с намерението веднага да излезе навън в нощта, но погледът му попадна върху черепа на Господарката, който продължаваше да лежи до двете сгънати на пода одеяла.

Прекоси стаята, коленичи пред него и втренчи поглед в очните кухини.

После отиде в банята, грабна една хавлиена кърпа и се върна при черепа. Зави го, взе го в ръка и се затича по коридора със статуите. Спусна се по импозантното стълбище до първия етаж, прекоси трапезарията, килера с провизиите и кухнята.

Стълбите за мазето бяха в задната част на сградата. Не включи осветлението, а тръгна направо надолу. С всяко стъпало шумът от работата на старомодния котел с въглища ставаше все по-оглушителен.

Като наближи, усети топлината на огромното желязно чудовище — като че ли бе живо и дишащо. Наведе се и погледна през малкото прозорче към търбуха му. Оранжевите пламъци ближеха и поглъщаха бавно въглищата, винаги жадни за още. Отвори вратичката и горещият въздух го удари в лицето. Без да се колебае, хвърли вътре черепа така, както бе завит в кърпата.

Не изчака да го види как изгаря. Обърна се и тръгна обратно по стълбите.

Спря за малко във фоайето, после се изкачи до втория етаж. Сви вдясно, тръгна по коридора и почука на една от вратите.

Отвори му Рейдж, увил хавлия около кръста си. Изглеждаше изненадан да го види.

— Здравей, братко.

— Може ли да поговоря с Мери за минутка?

Холивуд смръщи вежди, но каза през рамо:

— Мери, Зи иска да те види.

Мери завързваше копринения си халат, докато вървеше към вратата.

— Здравей.

— Имаш ли нещо против да ни оставиш насаме? — попита Зи и хвърли поглед на Рейдж.

Братът смръщи силно вежди и Зи си помисли: „Да, на обвързаните мъже не се харесва жените им да бъдат насаме с някой друг“. И особено с него.

Потърка ниско остриганата си глава.

— Ще поговорим тук, в коридора до вратата. И няма да продължи дълго.

Мери пристъпи между двамата и избута Рейдж обратно в стаята.

— Всичко е наред. Отиди да приготвиш ваната.

Очите на Рейдж проблеснаха в бяло — звярът в него реагираше по същия начин като всеки обвързан вампир. Последва тежка и напрегната пауза, после Мери получи звучна целувка по шията и вратата се затвори.

— Какво има? — попита тя.

Зи подушваше страха й, породен от присъствието му, но тя срещна смело погледа му. Винаги я беше харесвал.

— Чух, че си работила с деца, страдащи от аутизъм.

— О… да. Помагах им.

— Бавно ли научаваха онова, което им преподаваше?

Тя смръщи вежди.

— Ами… да. Понякога.

— А това… — Прочисти гърлото си. — … изнервяше ли те? И беше ли разочарована от тях?

— Не. Ако бях разочарована от някого, то беше от самата мен, защото не съм намерила начин да ги науча на необходимото.

Той кимна, но извърна поглед — беше му трудно да срещне сивите й очи — и го фокусира във вратата встрани от нея.

— Защо задаваш тези въпроси, Зейдист?

Той си пое дълбоко дъх и заговори бързо. Когато каза всичко, което имаше да каже, рискува да я погледне.

Тя беше покрила устата си с длани и го гледаше така мило и топло, че очите й бяха като слънчева светлина за него.

— О, Зейдист, да… Да, ще го направя.

Фюри влезе в „Кадилак“-а и тръсна глава.

— Отиваме в „Зироу Сам“.

Имаше такава нужда да отиде там тази нощ!

— Така и предположих — каза Ви и се настани зад кормилото. Бъч седна отзад.

Пътуването до града премина в пълно мълчание. Дори звуците на музиката не изпълваха колата.

„Толкова много смърт, такива тежки загуби“, помисли си Фюри. Уелси. Онази млада жена, Сарел, чието тяло Ви бе върнал на родителите й.

Изчезването на Тор беше равносилно на смърт. Усещаха и отсъствието на Бела по същия начин.