Полунощ

— Ами, цялата тази атмосфера и всичко — не зная. Може да е било само плод на въображението ми.

Вече до него, Селия се извърна и Елена отново духна върху посланието. Аларик вдигна ръце, все едно че се предава.

— Предполагам, че на Острова на гибелта няма сателитно покритие? — попита безпомощно.

— Няма — отвърна Селия. — Но фериботът ще се върне след един ден и тогава можеш да изпратиш снимките — ако наистина възнамеряваш да го направиш.

— Мисля, че е по-добре да го направя — заяви Аларик. Елена и Бони го изгледаха кръвнишки от различни ъгли.

В този момент клепачите на Елена натежаха и започнаха да се притварят. О, Бони, съжалявам. Исках да поговоря с теб след това и да се уверя, че си добре. Но пропадам… не мога…

Успя да задържи очите си отворени. Бони се бе свила на кълбо, дълбоко заспала.

Бъди внимателна, прошепна Елена, без да е сигурна на кого шепне. И докато се отнасяше надалеч, не пропусна да забележи Селия и начина, по който Аларик говореше на тази красива, изискана и талантлива жена, само година или две по-голяма от него. И като капак на всичко изпита съвсем определен страх за Мередит.

14

На следващата сутрин Елена забеляза, че Мередит все още изглежда бледа и отпусната, а очите й се извръщат настрани, ако Стефан погледне към нея. Но положението беше напечено и веднага след като измиха чиниите от закуска, Елена свика спешно съвещание в салона. Там двамата със Стефан обясниха на Мередит какво е пропуснала от посещението на полицаите. Мередит се усмихна вяло, когато Елена разказа как Стефан ги изпъдил като улични псета.

Тогава Елена им сподели своето извънтелесно преживяване. То доказваше поне едно нещо: че Бони е жива и сравнително добре. Мередит прехапа устни, когато госпожа Флауърс спомена това. Още по-силно й се прииска да отиде и лично да измъкне Бони от Тъмното измерение.

Но от друга страна, Мередит искаше да остане и да изчака да се получат снимките на Аларик. Ако това щеше да спаси Фелс Чърч…

Никой в пансиона не се усъмни в станалото на Острова на гибелта. Същото се случваше и тук, на другия край на света. Отделът за закрила на децата във Вирджиния вече бе отвел децата на една семейна двойка. Колко време щеше да мине, преди Шиничи и Мисао да превърнат всички деца в смъртоносни оръжия — или да пуснат в действие онези, които вече са превърнали в такива? Колко време оставаше, преди някой истеричен родител да убие дете?

Групата, седнала в салона, обсъждаше различни планове и начини на действие. Накрая решиха да изработят делви, идентични на онези, които Елена и Бони бяха видели, и да се молят да успеят да възпроизведат написаното върху тях. Бяха сигурни, че тъкмо в тези делви са били затворени Шиничи и Мисао и изолирани от останалата част от Земята.

Следователно Шиничи и Мисао някога са обитавали доста тясното пространство на делвите. Но какво притежаваха Елена и приятелите й, което би могло да ги подмами обратно вътре?

Сила, решиха те. Само много мощна Сила, на чиято съблазън не биха могли да устоят близнаците китсуне. Затова жрицата се бе опитала да ги подмами със собствената си кръв. Сега… подобна примамка би била или течността от пълна звездна сфера… или кръвта от необикновено силен вампир. Или два вампира. Или три.

Всички бяха угрижени, докато обмисляха вариантите. Не знаеха колко кръв ще бъде нужна — но Елена се боеше, че ще е много повече, отколкото биха могли да си позволят да изгубят. Със сигурност ще бъде много повече, отколкото жрицата е могла да си позволи.

После настъпи тишина, която единствено Мередит можеше да наруши.

— Сигурна съм, че всички се чудите за това — рече тя и измъкна ненадейно бойната тояга. Как го направи?, запита се Елена. Не беше у приятелката й, а изведнъж се появи.

На ярката дневна светлина всички се втренчиха в гладкото блестящо оръжие, запленени от красотата му.

— Който е направил това — обади се Мат, — е имал извратено въображение.

— Бил е един от предците ми — осведоми ги Мередит. — И няма да оспорвам това заключение.

— Имам въпрос — заговори Елена. — Ако притежаваше това оръжие от началото на тренировките си, ако беше отгледана и възпитана в подобен свят, щеше ли да се опиташ да убиеш Стефан? Щеше ли да се опиташ да убиеш мен, когато се превърнах във вампир?

— И на мен ми се иска да имах отговор — въздъхна Мередит, а тъмните й очи се засенчиха от болка. — Но нямам. Постоянно ме преследват кошмари за това. Но как бих могла да кажа какво бих направила, ако бях различна личност?

— Не питам това. Питам теб, личността, която си, ако си била обучена…

— Обучението промива мозъка — рече Мередит рязко. Самообладанието й всеки миг щеше да се пропука.

— Добре, забрави това. Щеше ли да се опиташ да убиеш Стефан, ако разполагаше с това оръжие?

— Нарича се бойно копие. А нас наричат — хората като моите близки, само че родителите ми са се отказали от призванието си — ловци убийци.