Полунощ

— Някога — проговори Стефан с безизразно лице — съжалявах, че съм ти нанесъл смъртоносен удар, дори когато умирах. Ти винаги си изтъквал, че се чувствам прекалено виновен, но това е единственото нещо, за което бих дал живота си, ако мога да го променя.

Настъпи тишина, която продължи… и продължи. Сега Деймън стоеше пред групата и само Бони виждаше лицето му.

Елена внезапно сграбчи ръката на Стефан.

— Все още имаме възможност! — каза му. — Двете с Бони видяхме натам нещо ярко! Да тичаме! — Стефан и Елена минаха тичешком покрай Деймън, а той грабна ръката на Бони. — Бягай като вятъра, Бони!

— Но след като Шиничи е мъртъв — ами, наистина ли трябва да намерим звездната му сфера или най-голямата звездна сфера, или каквото и там да се крие в това ужасно място? — попита Бони. Някога щеше да хленчи, каза си Елена. Не, въпреки болката, която навярно изпитваше, тя тичаше.

— Боя се, че трябва да я намерим — отвърна Стефан. — Защото от думите на Шиничи се разбра, че не той стои начело. Двамата със сестра му са работили за някого, някаква жена. И която и да е Тя, може би в момента напада Фелс Чърч.

— Обстоятелствата току-що се промениха — заяви Елена. — Имаме непознат враг.

— Но все пак…

— Играта смени правилата си — заключи Елена.

36

По пътя към улицата, където живееше семейство Сайтоу, Мат наруши доста правила за уличното движение. Мередит се бе подпряла на облегалката между двете предни седалки, за да вижда цифровия часовник, който отброяваше времето до полунощ, както и да наблюдава трансформацията на госпожа Флауърс. Накрая все още здравомислещата, логична част от разсъдъка й, насили устата й да промълви думите: — Госпожо Флауърс… вие се променяте.

— Да, скъпа Мередит. Част от това се дължи на малкия подарък, който Сейдж ми остави. Друга — на собствената ми воля да се върна към дните, когато бях в разцвета на силите си. Вярвам, че това ще е последната ми битка, така че нямам нищо против да използвам цялата си останала енергия в нея. Фелс Чърч трябва да бъде спасен.

— Но… госпожо Флауърс… хората тук — ами, те невинаги са били — много мили… — заекна Мат и млъкна.

— Хората тук са като навсякъде — каза госпожа Флауърс спокойно. — Отнасяй се към тях така, както искаш и те да се отнасят към теб, и всичко ще е наред. Чак след като се превърнах в огорчена, самотна стара жена, вечно негодуваща срещу факта, че се наложи да превърна дома си в пансион, за да свързвам двата края, хората започнаха да се отнасят към мен — ами… като към смахната старица.

— О, госпожо Флауърс — а ние ви бяхме в такава тежест! — думите изскочиха сами от устата на Мередит.

— Вие бяхте моето спасение, дете. Скъпият Стефан сложи началото, но сами разбирате, че не можеше да ми обясни всичките си малки различия и аз се изпълних с подозрения към него. Но той винаги се държеше приветливо и почтително. Елена беше като слънчев лъч, а Бони бе самият смях. Накрая, когато свалих тесногръдите си бариери, и вие, младите, ми отвърнахте със същото. Няма да кажа повече за тук присъстващите, за да не ви засрамвам, но вие ми сторихте огромно добро.

Мат пропусна още един знак „стоп“ и се прокашля. Сетне завъртя несигурно волана и отново се прокашля.

Мередит реши да вземе нещата в свои ръце.

— Мисля, че двамата с Мат искаме да кажем, че… ами, вие се превърнахте в много специален и важен човек за нас и не искаме да пострадате. Тази битка…

— … е битка за всичко, в което вярвам и на което държа, скъпа. За всичките ми спомени. От времето, когато бях дете и пансионът бе построен — тогава беше само семеен дом и аз бях много щастлива. Като млада жена бях много щастлива. И сега, след като живях достатъчно дълго, за да се превърна в стара жена — е, освен вас, деца, все още имам приятелки като София Алпърт и Ориме Сайтоу. И двете са лечителки и са много добри в работата си. Ние все още обсъждаме различните приложения на моите билки.

Мат щракна с пръсти.

— Това е другата причина, поради която бях объркан — рече. — Защото доктор Алпърт каза, че вие и госпожа Сайтоу сте толкова добри. Мислех, че има предвид старата госпожа Сайтоу…

— Която изобщо не е „госпожа Сайтоу“ — прекъсна го почти остро госпожа Флауърс. — Нямам представа какво е истинското й име — може би наистина е Инари, злото божество. Преди десет години не разбрах защо Ориме Сайтоу внезапно стана толкова различна и тиха. Сега осъзнавам, че промяната започна точно по времето, когато „майка й“ се премести да живее с нея. Бях много привързана към малката Изобел, но тя изведнъж стана отчуждена и сериозна за възрастта си. Сега вече разбирам. И съм решена да се боря за нея — и за вас — и за града, който заслужава да бъде спасен. Човешкият живот е много, много ценен. И сега… ето че стигнахме.

Мат тъкмо бе завил по улицата на семейство Сайтоу. Мередит се втренчи смаяно във фигурата на предната седалка.

— Госпожо Флауърс! — възкликна.

На свой ред Мат също се извърна, за да погледне, и това, което видя, го накара да закачи фолксвагена, паркиран до тротоара.

— Госпожо… Флауърс?