Плът

— „Господ в небесата, мир на земята…“

— Ей, какво ти става. Да не се е вмъкнал някой посред нощ в спалнята ти?

— Де такъв късмет.

Хелън поднесе кутията към Алисън.

— Поничка?

— Благодаря. Ще отида до заведението на Джак, за да хапна от кифлите с наденичка. Ще дойдеш ли?

Хелън поклати глава, а бузите й се раздрусаха.

— Не. Ще трябва да се облека.

— Можеш да си метнеш шлифера.

— Как ли пък не.

Отхапа от поничката. Трохи и захар се посипаха по оголените й гърди и в гънката между тях.

— Силия стана ли?

Хелън сви рамене. Дъвка известно време и отпи от кафето.

— Силия може да е станала или не, но каквото и да е направила, то не е тук.

— Не се е върнала?

— Излиза, че си е намерила по-подходящо убежище за през нощта.

— Значи нещата вървят добре.

Хелън завъртя очи.

— Вероятно са се харесали с Джейсън — продължи Алисън.

— Не е задължително. Може да са катастрофирали.

Алисън се престори, че не е чула забележката.

— Дано да се превърне в нещо хубаво.

— Превърнало се е в оргия.

— Не. Искам да кажа, тя се преструва, че й доставя удоволствие да преспива с когото й падне. Но това започна да се случва, едва след като скъсаха с Марк.

— Да, оттогава започна да не подбира.

— Наистина ще е хубаво, ако срещне подходящ мъж.

— Ама защо точно първокурсник?

— Явно има нещо у него — заобяснява Алисън, — защото иначе нямаше да се задържи цяла нощ. Почти никога не го прави.

Ухилена, Хелън попита:

— Мислиш ли, че са останали в неговата стая с откачалката Роланд наоколо? Това пък ако не е върхът.

— Върхът на гадостите.

— Ами ако Роланд е допълнил „сандвича“? Те са филиите хляб, а Силия — парчето месо между тях?

— Ти си много разстроен човек, Хелън.

— Представи си го само!

— Сигурна съм, че не са отишли в стаята на Джейсън. Особено ако се е знаело, че онова противно същество ще се навърта наоколо. Вероятно са отседнали в мотел или просто са паркирали колата на закътано място.

Или са проснали спален чувал на открито, помисли си тя. Съвсем като Робърт Джордън и Мария. Топлата вечер предразполагаше към такова поведение.

— Сигурна съм, че когато се върне, ще ни разкаже всичко — обобщи Хелън.

След тези думи тя натика остатъка от поничката в устата си и се съсредоточи върху забавната страница на вестника.

— Ще се видим по-късно — каза Алисън на излизане.

Хелън само кимна.

Алисън застана пред вратата и я отвори със замах. На дървения под стоеше стъклена вазичка с жълти нарциси. На нея бе облегнат плик. Тя се загледа в ярките цветя и в плика. Намръщена, сложи ръка на устните си.

Вероятно не е за мен, мина й през ума.

Но сърцето й биеше лудо.

Наведе се и взе плика. Върху него бе изписано нейното име. С треперещи ръце го разтвори и извади листовете. Вятърът раздуха краищата им.

Три напечатани страници. Подписът на Евън бе на последната.