Някои хора не умират лесно, помисли си Роланд.
Мисълта го изненада. В края на краищата Джейсън бе едва втората му жертва, а Дана не му създаде никакви проблеми.
Но знаеше, че е имало и други. И някои бяха умирали доста бавно. Не е кой знае колко мистериозно, каза си той. Спомените за останалите убийства явно принадлежаха на приятеля му. Усмихна се и погали издутината на врата си. Усети как нещото там бавно се размърда и лека вълна от наслада заля тялото му.
Продължавай, каза си той.
Приплъзна се обратно до Джейсън. Като се придържаше за топката на вратата, той разряза гърлото му от ухо до ухо.
Изправи се, измъкна чука и натика дръжката му под колана. Затвори ножа и го прибра в кожения калъф. Но не закопча калъфа. Бръкна в един от предните джобове на джинсите и измъкна белезниците.
Тялото на Джейсън продължаваше да е облегнато на вратата. То се свлече настрани, когато Роланд я отвори.
Роланд загаси лампата, прескочи трупа и затвори вратата.
Отначало краката му се пързаляха по пода. Но след всяка следваща крачка ставаха по-устойчиви. Спря се на прага на нишата и изчака очите му да свикнат с тъмнината.
Докато стоеше там, усети няколко предпазливи помръдвания, които отново му доставиха наслада. Приятелят му. Намеци за влудяващия екстаз, който ще му достави само след няколко минути. Прокарвайки език по пресъхналите си устни, се зачуди защо не му даде една хубава „инжекция“ за унищожаването на Джейсън.
Зачуди се, а после разбра. Джейсън просто пречеше. Беше препятствието, а не — целта. Получаваш мъничко за това, че се справи с него. Голямото удоволствие се пази, когато доставиш Силия.
Напълно логично, помисли си той и усети как получава дребна насърчителна награда.
Не знаеш, помисли си той. Или, по дяволите, знаеш. Това са нещата, които ми допадат. Винаги съм мечтал да върша точно такива неща, но никога не ми стискаше, докато ти не се появи. Всъщност нямам нужда от твоите инжекции, за да се зареждам.
Но пък инжекциите бяха върхът.
Да. Да. И предстоеше след малко да получи още една.
Сърцето му биеше лудо, устата му бе пресъхнала, едвам дишаше, а пенисът му набъбваше.
Време беше. В тъмнината вече успяваше да различи някои предмети; неясното очертание на масичката с бутилките и чашите върху нея, дългия плот на бара и крайчето на нещо тъмно — вероятно одеялото на Джейсън, — слабо осветено от сивата светлина, която проникваше през прозореца.
Но не виждаше Силия.
А тя трябваше да е там. Заспала върху одеялото.
Нито пък я чуваше. Долавяше само ударите на сърцето си и тежкото си дишане.
Там трябва да е, освен ако не ни е чула в кенефа, уверяваше се той.
Но ние не вдигахме много шум. Джейсън бе съвсем тих. Нямаше какво да се чуе освен, може би, няколко тупвания. Ако е била добре накъркана, трябва да ги е проспала.
Роланд докосна калъфа на ножа. При допира с дръжката му стана приятно. Остави ножа в калъфа. Известно време нямаше да му е нужен.
На първо време му трябваха единствено белезниците.
Избърса ръцете си колкото се може повече от кръвта на седалището на джинсите.
Държеше едната халка в дясната ръка. Остави другата халка да се люлее свободно и тръгна напред.
Босите му крака шляпваха всеки път, когато ги откъсваше от пода. С всяка следваща крачка сърцето му биеше все по-лудо и му бе по-трудно да диша. Пот щипеше очите и се стичаше по бузите. Вървеше леко приведен напред, за да облекчи болката от възбудения пенис, притиснат от джинсите. Ухили се. Изпитваше наслада, а дори не получаваше нови насърчавания от приятеля си. Те предстояха.
Спря при ръба на одеялото. Продължаваше да не вижда Силия.
Ами ако я няма!
В следващия миг я чу. Дишаше бавно и дълбоко.
Роланд се наведе. Пресегна се внимателно и ръката му напипа одеялото. Усети нещо под меката материя — вероятно крак. Помисли си, че Силия навярно се е завила, след като е легнала.
Роланд се придвижи на колене, за да застане отстрани на Силия. Посегна към крайчето на одеялото, намери го и го повдигна. Докато я развиваше, тя промърмори нещо, но не се събуди.
Въпреки тъмнината вече я виждаше. Беше гола. Проникваше достатъчно светлина, за да придаде на кожата й неясен, мъгляв оттенък. Лежеше по гръб. Краката й бяха леко разтворени и голи, като се изключи по-тъмната част — там, където бяха завити от коленете надолу. На сантиметри от коляното на Роланд дясната й ръка лежеше отметната настрани. Загънатият лакът беше леко прегънат и дланта й със свити пръсти почти докосваше бедрото. Другата й ръка бе пъхната под главата вместо възглавница.
Роланд се загледа в тъмното петно между краката й. Не бе окосмена като Дана. Вероятно се подстригва, мина му през ума.
Вторачи се в гърдите й. Бяха като неясни възвишения, а на върха — по-тъмни. Леко се надигаха и отпускаха, докато дишаше.
Пресегна и докосна по-близката гърда. Беше така мека. Като кадифе. Дори зърното. Но то като че ли се стегна при досега му и стана по-кораво.
Дишането на Силия се промени.
— Здравей — прошепна тя с дрезгав глас. — Къде се забави?
Роланд стисна гърдата й, след това отдръпна ръка.