Плът

— Когато го съблякох днес сутринта, я открих заедно с обезцветяването, което виждаш тук. Откровено казано, не разбирам за какво става въпрос. Натъртването обикновено се причинява от травма, която разкъсва капилярите под кожата. Затова се запитах какво може да е ударило мъжа така, че да остави синина по протежение на цялото тяло.

— Нещо еластично? — предложи Джейк.

— Камшик или маркуч? — намеси се и Барни.

— Хрумнаха ми тези неща. Но проблемът е, че по епидермиса не се забелязват следи от нараняване както, ако човекът е бил ударен с такова нещо. А раната при глезена съвсем възбуди подозренията ми. Затова, като започнах от глезена, направих разрез и проследих пътя на улея чак до врата. Открих разделение от около два сантиметра по продължение на цялата рана. Съединителната тъкан под кожата и мускулите вече не беше цяла. Сякаш нещо, дебело около два сантиметра, насила е повдигнало кожата отвътре.

— Какво ще рече всичко това? — не се стърпя Барни.

— Нещо е влязло в тялото на този мъж през раната при глезена и си е прокарало път чак до врата.

— Искаш да кажеш нещо живо?

— Точно това имам предвид.

— Глупости!

Стийв изтърси пепелта от пурата. Тя падна в канала на пода. Той продължи:

— Открих и сериозно увреждане на мозъка. Все едно, че нещо го е дъвкало.

Джейк се загледа в трупа.

— Искаш да кажеш, че нещо си е пробило път през тялото и е нападнало мозъка?

— Така изглежда.

— Господи! — промърмори Джейк.

— Добре, де — обади се Барни. — А къде е това нещо?

— Изчезнало е.

— Как така е изчезнало?

— След като мъжът е починал, то си е прегризало път през хранопровода. Оттам е отишло в стомаха. Направило е отвор в стената на стомаха и, като е минало през дебелото черво, е излязло през ануса.

— Майтапиш се — не се сдържа Барни.

Стийв загаси пурата в металната решетка на канала.

Вдигна чифт спортни гащета, обърнати наопаки — седалището им бе изцапано с изпражнения и кръв.

Барни сбръчка нос.

Стийв вдигна чифт джинси, също обърнати наопаки. По десния крачол личеше тънка диря, която при маншета почти изчезваше,

— Майтапя ли се?

Барни невярващо заклати глава наляво-надясно.

— Какво може да направи такова нещо? — обади се Джейк.

Стийв сви рамене. Единият край на устата му се изви в усмивка.

— Амбициозна змия?

— Много остроумно, няма що! — обади се Барни.

— Нямам никаква представа какво е, но поне по форма напомня на змия.

— Никога не съм чувал змии да вършат подобни неща.

— Така е — съгласи се Стийв.

— Бил ли е жив Смелцър, когато това нещо е влязло в него? — обади се Джейк.

— Определено.

— Откъде знаеш?

— От количеството загубена кръв и тази по десния му чорап. Съдейки по степента на съсирване на кръвта при раната на глезена, бих казал, че това нещо е влязло в него минути, преди да умре Смелцър.

— И е напуснало тялото му след смъртта? Това пък откъде знаеш?

— Пак от количеството кръв. Има много малко в участъците, през които е гризало, за да мине.

— По дяволите. Все едно сме в Зоната на здрача — не се стърпя Барни.

— Какво е твоето обяснение? — попита Джейк.

— Не знам — отвърна Стийв безпомощно.

— Говорим за мъж, който простреля жена си в главата и започна да я яде. И ти казваш, че минути преди да се нахвърли отгоре й, това змиеподобно нещо си е прокарало път през глезена и го е ухапало по мозъка.

— Точно така изглеждат нещата.

— И след като го застрелях, то… е напуснало тялото му?

— Не го ли забеляза случайно? — обади се Барни.

— Не се застоях дълго. Огледах набързо ресторанта, да не би да има трети човек, и се отправих към колата да повикам подкрепление. Вероятно ми е отнело около петнадесет минути. Предполагам, че в това време се е измъкнало.

— Нищо не знаем със сигурност — отбеляза Барни.

— Може още да е в ресторанта — предположи Джейк.

— Вече претърсих тук — обади се Стийв. — А също и колата, която го докара. Не исках то да се навре в мен.

Барни се приближи към Стийв. Протегна ръка, хвана с пръсти крачола на белия му панталон и внимателно го повдигна.

— Вече се проверих — заяви Стийв.

Той вдигна и двата маншета високо над глезените.

Барни се наведе, за да огледа още по-отблизо.

— Ами ти? — обърна се той към Джейк.

— Взех си три душа, след…

— Добре. Значи държиш на хигиената. А я сега вдигни крачолите, за да видим.

Джейк ги вдигна до коленете. Барни приклекна до него и го огледа внимателно. След това дръпна чорапите на Джейк надолу.

— Добре, значи сега знам, че вие няма да се нахвърлите върху мен и да ме заръфате.

Джейк кимна и добави:

— Значи не съм единственият, който мисли, че това змиеподобно същество е накарало Смелцър да откачи?

— Звучи налудничаво, но може и да не е.

— Опасявам се, че съм съгласен с Барни. Сякаш е някакво същество, което се поддържа чрез симбиозна връзка с човека, в чието тяло се е настанило. Някакъв паразит, който не просто се захранва от своя домакин, а по някакъв начин, започва да контролира навиците за хранене на човека.

Барни се усмихна криво.

— Освен ако Смелцър не е имал навика да похапва от жена си.