Петдесет нюанса сиво

- Ще се погрижат за него каза той безцеремонно. Сега ще ядем. Тонът му не търпеше никакви възражения.

„Храна! Говори за храна, а аз искам него".

- Ела усмихна се той.

Никога не го бях виждала такъв, а щастието му ме правеше още по-щастлива. Вървях до него, сложила ръка в неговата, с някаква глупава засмяна физиономия. Спомних си когато бях на десет и прекарах цял ден в Дисниленд. Усещането беше същото.

Върнахме се в колата. Докато пътувахме по магистрала 95 към Савана, алармата ми звънна. „О, да, хапчето..."

- Какво е това? попита той изненадано.

Започнах да ровя из чантата за хапчето.

- Алармата за хапчето ми измрънках и бузите ми пламнаха.

- Добре. Браво. Мразя презервативи. Усмихна се.

Изчервих се още повече. Държеше се както винаги все едно

съм дете.

- Стана ми много хубаво, когато ме представи на Марк като „приятелката" ти.

- А как да те представям? Не си ли приятелката ми?

- Зачудих се. Мислех, че търсиш Подчинена.

- И аз така мислех, Анастейжа. И е така, това търся. Но вече ти казах, че искам повече от това.

Надеждата сви гърлото ми и ме остави без дъх. Дано беше истина.

- Щастлива съм, че го казваш, че го искаш прошепнах.

- Опитваме се да удовлетворяваме желанията на госпожица Стийл засмя се той и спря пред една Международна къща на палачинките.

- Международна къща на палачинките! засмях се аз. Не беше за вярване. Крисчън Грей в МКП!

Беше 8:30, но в ресторанта беше тихо. Миришеше на сладко тесто, на пържено и на някакъв дезинфектант. Крисчън ме поведе към едно от сепаретата.

- Това е последното място, където бих си представила, че ще те видя казах, докато се мушкахме в сепарето.

- Баща ни често ни водеше в МКП, когато майка ни беше в командировка на някой медицински симпозиум. Пазехме го в тайна от нея. Очите му танцуваха. Взе менюто и прокара ръка през рошавата си коса.

О, как исках да заровя ръце в тази коса! Взех менюто и го разгледах. И чак тогава усетих зверски глад.

- Знам какво искам каза той. Гласът му беше тих и дрезгав.

Погледнах го. Гледаше ме с онзи поглед, който свиваше всички мускули в слабините ми и прекъсваше функцията на белите ми дробове. Очите му бяха потъмнели, погледът премрежен и горящ. Тялото ми отговаряше на зова му. Кръвта ми пееше във вените.

- Искам същото прошепнах.

Той рязко пое дъх.

- Тук ли? Усмихна ми се дяволито и стисна върха на езика си между предните си зъби.

Секс в... Международна къща на палачинките? Очите му ставаха все по-тъмни.

- Не хапи тази устна. Не тук, не сега каза строго. Погледът му стана суров. Изглеждаше така възбуждащо опасен. Ако не искаш да го направим тук, не ме изкушавай.

- Здравейте! Аз съм Леандра. Какво мога... тази сутрин... да... за вас... да направя? Естествено, бе видяла господин Секс срещу мен и си бе глътнала и езика, и граматиката. Изчерви се до алено, а аз, без да искам, изпитах съчувствие към горкото момиче. Колко познато ми беше това чувство! Самата аз все още се изчервявах така пред него. Но присъствието й ми позволи да избягам от сластния му поглед.

- Анастейжа? попита той и тотално я игнорира. Не мисля, че някой би могъл да изцеди повече страст и еротика от едно име.

Преглътнах сухо и казах наум бърза молитва, за да не стана същия цвят като горката Леандра.

- Казах ти, каквото искаш ти казах много тихо. Той ме изгледа гладно. Моето друго аз припадна. Дали можех да играя тази игра?

Леандра го погледна, после погледна мен, после пак него и цветът на лъскавата й червена коса се сля с цвета на лицето й.

- Да ви оставя ли да решите? Ще се върна след минутка.

- Няма нужда. Знаем какво искаме каза Крисчън и устните му заиграха във весела съблазнителна усмивка.

- Две порции палачинки с кисело мляко и кленов сироп и бекон отделно от палачинките. Също така две чаши портокалов сок, кафе с обезмаслено мляко и чай „Туинингс Брекфаст", ако имате каза, без да отделя очи от мен.

- Благодаря, сър. Това ли е всичко? попита Леандра, като се опитваше да гледа встрани от нас. Двамата я погледнахме, тя се изчерви пак и избяга.

- Знаеш ли, не е честно. Загледах се в някаква формичка на покривката и прокарах пръст по нея. Опитвах се да говоря спокойно.

- Кое не е честно?

- Начинът, по който обезоръжаваш хората. Жените. Мен.

- Обезоръжавам теб ли?

- Непрекъснато казах страдалчески.

- Това е само опаковка, Анастейжа каза нежно той.

- Не, Крисчън. Много повече от опаковка е.

- А вие, госпожице Стийл, обезоръжавате мен. С невинността си. С нея правите трудните за разбиране неща понятни и ясни.

- Това ли е причината да промениш решението си?

- Да променя решението си ли?

-Да... За... нас...

Той прокара пръсти по брадичката си. Красивите си дълги пръсти.

- Не мисля, че съм променил решението си. Просто трябва да променим параметрите. Да начертаем отново плана и териториите си. Ако искаш, разбира се. Убеден съм, че може да се получи и да проработи добре. Искам те подчинена в стаята. Ще те наказвам, ако не спазваш правилата. Всичко останало е въпрос на обсъждане. Това са изискванията ми. Какво ще кажете за това, госпожице Стийл?

- И мога да спя в твоето легло? С теб?

- Това ли искаш? -Да.