Петдесет нюанса сиво

Никога не съм претендирал, че съм джентълмен, Анастейжа, и мисля, че съм показал това многократно. И не се стряскам, когато МИ КРЕЩИШ С ГЛАВНИ БУКВИ.

Но ше си призная тази малка благородна лъжа. Не хъркаш, а говориш. И е много забавно. И къде ми е целувката?

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Ужас! Знаех, че говоря насън. Кейт ми бе казвала много пъти.

Какви ли съм ги бръщолевила? О, не...

От: Анастейжа Стийл

Относно: Изплюй камъчето

Дата: 2 юни 2011, 10:32

До: Крисчън Грей

Вие сте вулгарен негодник! Определено не сте джентълмен. И какво казах насън? Няма целувки, докато не ми кажеш.

От: Крисчън Грей

Относно: Думите на Спящата красавица

Дата: 2 юни 2011, 10:35

До: Анастейжа Стийл

Би било крайно неделикатно от моя страна да кажа, а вече ми се скараха за такова поведение.

Но, ако се държиш добре, може и да ти кажа тази вечер. Трябва да влизам на среща. До после, бебчо.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

„Добре тогава! Запазвам пълно мълчание до вечерта".

По устата ми бе избила пяна. Ами ако бях казала, че го мразя? Или по-лошото че го обичам. Надявах се не съм казала това. Не бях готова да му го кажа, а и едва ли той бе готов да го чуе. Погледнах компютъра и реших да направя хляб независимо какво бе решила да готви майка ми. Поне да си го изкарам на тестото.

Майка ми беше решила да ни гощава със супа гаспачо и барбекю: пържоли, мариновани в зехтин, чесън и лимон. Крисчън ядеше месо, а и не беше трудно за приготвяне. Боб бе предложил да направи барбекюто. Какво им става на мъжете като видят огън? Ей такива работи ме занимаваха, докато се размотавах с майка ми из супермаркета.

Докато оглеждахме месата, телефонът ми звънна. Започнах трескаво да търся в чантата. Мислех, че е Крисчън. Но беше непознат номер.

- Ало казах запъхтяно.

- Анастейжа Стийл?

-Да.

- Обажда се Елизабет Морган от „Сиатъл Индипендънт Пъблишърс"

- О, здравейте!

- Обаждам се да ви предложа работа като асистент на господин Джак Хайд. Бихме искали да започнете в понеделник.

- О, това е прекрасно! Благодаря ви!

- Запозната ли сте с подробностите по заплащането?

- Да. Да... тоест... приемам предложението ви. За мен ще е огромно удоволствие да работя за вас.

- Много добре! Ще се видим в понеделник в осем и трийсет сутринта.

- Да. До понеделник. Благодаря ви отново.

Погледнах майка ми засмяна като тиква.

- Дали са ти работата?

Кимах като луда. Тя изпищя и скочи да ме прегръща насред супермаркета.

- Браво, детето ми! Трябва да купим шампанско!

Пляскаше с ръце и подскачаше. На колко години беше тази

жена? На дванайсет или на четирийсет?

Погледнах телефона и видях, че имам пропуснато повикване от Крисчън. Той никога не се обаждаше! Притесних се и веднага се обадих.

Този път вдигна веднага.

- Здравей казах смутено.

- Трябва да се върна веднага в Сиатъл. Изникна нещо спешно. В момента пътувам към „Хилтън". Моля те, извини ме пред майка си. Няма да мога да дойда за вечерята. Говореше така... формално.

- Надявам се не е нещо сериозно.

- Възникна ситуация, с която трябва да се оправя лично. Ще се видим утре. Ще изпратя Тейлър да те вземе, ако аз не успея да дойда до летището. Всъщност говореше студено. Като че ли беше много ядосан. За първи път не обвиних себе си за настроението му.

- Добре. Надявам се да разрешиш проблема. И лек и безопасен полет. Пази се.

- И ти, бебчо каза той вече нежно. И затвори.

Последната „ситуация", в която бе изпаднал Крисчън, бе моята девственост. Дано не беше нещо подобно. Погледнах мама. Радостта й бе отстъпила пред загрижеността.

- Крисчън трябва да се върне веднага в Сиатъл. Извинява се.

- Жалко. Но ние можем да си направим барбекюто и имаме какво да празнуваме. Новата ти работа. Сега ми разкажи за нея.