Отмъстена любов

- Трябва да ти кажа нещо - продължи Монтраг, - което баща ми постоянно ми повтаряше. Подходящият момент е най-важното нещо.Трябва да действаме бързо. Можем ли да разчитаме на теб, приятелю?

Рив се изправи на крака и се извиси над другия мъж. С бързо движение приглади марковия си костюм и се протегна за бастуна си. Не чувстваше нищо с тялото си - нито дрехите, нито тежестта, прехвърлила се от задните му части върху стъпалата му, нито пък дръжката на бастуна, която се опираше в изгорената му длан. Вцепенеността беше страничен ефект от лекарството, което използваше, за да потиска лошата си страна, та тя да не се проявява в неподходящ момент; затворът, в който криеше симпатските си импулси.

Всичко, от което се нуждаеше, за да се върне към изначалната си същност, беше да пропусне една доза. Един час по-късно злото у него беше будно и готово за действие.

- Какво ще кажеш? - настоя Монтраг.

Е, какво трябваше да отговори?

Понякога в живота сред безбройните прозаични решения, които взимаме, като например какво да ядем, къде да спим или какво да облечем, се озоваваме на истински кръстопът. В тези моменти, след като се вдигне мъглата на относителната им ма-ловажност и съдбата настоява да направим свободния си избор, имаме право да поемем само наляво или надясно. Не е възможно да тръгнем напряко през храстите между двете пътеки, не можем да оспорваме предложения ни избор.

Налага се да дадем отговор и да изберем пътя си. И няма връщане назад.

Разбира се, проблемът се състоеше в това, че му се беше наложило да се научи да се движи по трасето на живота според моралните стандарти, за да се впише сред вампирите и наученото се беше загнездило в главата му макар и само до известна степен.

И лекарствата му действаха, макар и частично и само донякъде.

Изведнъж бледото лице на Монтраг се оцвети в убито розови нюанси, тъмната му коса стана пурпурна, а смокингът му придоби цвят на кетчуп. Докато червеното покриваше всичко, триизмерното пространствено възприятие на Рив се сплеска и се превърна в телевизионен екран, на който наблюдаваше света.

Което може би обясняваше защо бе толкова лесно за симпатиите да използват околните. Завладян от лошата си страна, за него вселената придобиваше дълбочината на шахматна дъска и присъстващите там бяха само пионки под всесилната му ръка. Всички до един. Врагове... и приятели.

- Ще се погрижа - обяви Рив. - Както сам каза, знам какво трябва да се направи.

- Думата ти. - Монтраг протегна гладката си длан. - Искам думата ти, че всичко ще остане тайна и няма да се вдига шум.

Рив остави ръката на другия да виси във въздуха, но се усмихна и отново изложи на показ кучешките си зъби.

- Довери ми се.

2.

POT, СИН НА POT, КРАЧЕШЕ ПО ЕДНА ОТ УЛИЦИТЕ НА КОЛДУЕЛ и кървеше от две рани. На лявото му рамо имаше разрез, направен от назъбен нож, а бедрото му беше прободено от ръждясалия ръб на контейнер за боклук. Лесърът, движещ се пред него, онзи, когото се канеше да изкорми като риба, не беше причинил нито едно от нараняванията му. Двамата приятели на мръсника, с безцветни коси и миришещи на момичета, бяха нанесли пораженията.

Точно преди да бъдат превърнати в комплект торби за боклук сто метра и три минути по-рано.

Гадината отпред беше истинската мишена.

Движеше се бързо, но Рот беше още по-бърз не само заради дългите си крака и въпреки факта, че от него се лееше кръв като от пробита цистерна. Нямаше спор, че и третият ще умре.

Беше въпрос на воля.

Тази вечер лесърът беше тръгнал по грешен път, но не защото беше избрал точно тази пряка. Всъщност това беше единствената правилна постъпка, която неживият вероятно бе предприемал от десетилетия, защото уединението беше важно по време на бой. Последното, от което и Братството и Обществото на лесърите се нуждаеха, беше да въвлекат в тази война човешки полицаи.

Негодникът беше допуснал грешка, убивайки цивилен мъжки вампир около петнайсет минути по-рано. С усмивка на лицето. Пред Рот.

Кралят беше открил триото убийци заради аромата на пряс-на вампирска кръв и ги беше спипал докато се опитваха да отвлекат цивилния. Те очевидно бяха наясно, че той най-малкото бе член на Братството, защото лесърът пред него беше убил вампира, за да се освободят и да се съсредоточат върху битката.

Беше тъжно. Пристигането на Рот бе спестило на цивилния дълга, бавна и мъчителна смърт в някой от лагерите за разпити на Обществото на лесърите, но все пак гледката на ужасения невинен вампир, разпорен и захвърлен на замръзналата земя като празна кутия за обяд, късаше сърцето му.

Така че проклетникът пред него щеше да си го получи.

Око за око и така нататък.

Стигнаха до задънения край на пряката и лесърът се подготви, завъртя се и извади ножа си. Рот не забави темпото. Пътьом беше измъкнал един от своите хира шурикени и метна оръжието демонстративно и със замах.

Понякога искаш противникът ти да е наясно какво го очаква.