Отмъстена любов

Рив не пускаше чинийката, докато натрапваше в съзнанието на своя домакин промяна на мнението му.

- Аз явно изнервям жените. Вината не беше нейна.

Рязко отпусна хватката си, при което Монтраг залитна и едва задържа фината порцеланова чаша.

- Опа. Не разливай. - Рив се отпусна обратно на своето канапе. - Ще е жалко да оставиш петно на този красив килим. „Обюсон" е, нали?

- Да. - Монтраг отново се настани на мястото си и се намръщи, без да може да разбере защо изведнъж се беше почувствал различно по отношение на прислужницата си. - Да, точно така. Баща ми го купи преди много години. Имаше изискан вкус, не си ли съгласен? Тази стая беше създадена специално за този килим, защото има такива големи размери, а цветът на стените беше избран да подчертае прасковените му тонове.

Монтраг огледа кабинета и се усмихна сам на себе си, до-като отпиваше, а малкото му пръстче стърчеше настрани като развят флаг.

- Как е чаят ти?

- Отличен е. Ти няма ли да пиеш?

- Не си падам по чая. - Рив изчака, докато чашата не се озова отново пред устните на мъжа. - Говореше за убийството на Рот.

Монтраг се задави. Капки „Ърл грей" се разлетяха наоколо по предницата на червения му смокинг и по прекрасния бледо-оранжев килим от татко. Започна да потърква петната с неуверена ръка, а Рив му подаде салфетка.

- Ето, използвай това.

Монтраг я пое и взе да потупва непохватно гърдите си, а после повтори движението върху килима със същата липса на ефект. Очевидно той беше от онези, които създаваха хаоса, а не от справящите се с него.

- Та за какво говореше? - промърмори Рив.

Монтраг хвърли салфетката на подноса и се изправи на крака, остави чая си и започна да крачи из помещението. Спря пред огромен пейзаж, изобразяващ планина, и очевидно се възхищаваше на драматичната сцена, представляваща войник, молещ се към небесата. Заговори с лице към картината.

- Наясно си, че много от нашите кръвни братя бяха избити при набезите на лесърите.

- А пък аз си мислех, че бях направен лийдайър на Съвета само заради личните ми качества.

Монтраг хвърли поглед през рамо и вирна брадичка с типичен аристократичен маниер.

- Изгубих баща си и майка си, както и всичките си първи братовчеди. Погребах ги до един. Мислиш ли, че ми беше забавно?

- Моите съболезнования. - Рив положи дясната си длан на сърцето и сведе глава, въпреки че ни най-малко не го беше грижа. Нямаше да допусне да бъде манипулиран с изреждане на загубите. Особено като се имаше предвид, че в случая ставаше дума за алчност, а не за скръб.

Монтраг обърна гръб на картината и главата му закри образа на планината, така че малкият войник в червена униформа изглеждаше, сякаш се опитваше да се изкатери по ухото му.

- Глимерата претърпя небивали загуби от набезите. Не само множество животи бяха погубени, но и собственост. Бяха нападнати къщи, бяха отнети антики и произведения на изкуството. Цели банкови сметки бяха източени. И какво прави Рот? Нищо. Не отговоря на многократните запитвания как са били открити адресите на тези семейства... защо Братството не е спряло нападенията... къде са се озовали всички тези вещи. Няма план, с който да ни увери, че това никога няма да се повтори. Не е налице сигурност, че ако малцината оцелели аристократи се завърнат на територията на Колдуел, ще бъдат защитени. - Монтраг сериозно набираше скорост. Гласът му се повишаваше и рикошираше в орнаментирания корниз и позлатения таван. - Расата ни загива и ни е нужно солидно управление. По закон обаче, ако сърцето на Рот бие в гърдите му, той е кралят. Струва ли животът на един, колкото живота на всички? Вслушай се в сърцето си.

О, Рив се вслушваше в този черен и изпълнен със злост мускул.

- И после какво?

- Ще поемем контрола и ще направим каквото е редно. По време на управлението си Рот промени много неща... Виж какво направи с Избраниците. Позволено им е да живеят в отсамната страна. Нечувано. И робството беше обявено за незаконно заедно с изолацията на жените. Скрайб Върджин, без да се усетим, някой в Братството ще облече пола. Когато ние поемем контрола, ще върнем нещата постарому и ще преработим законите, за да запазим старите си обичаи. Можем да организираме нападение срещу Обществото на лесърите. Можем да победим.

- Често казваш „ние", но не ми се струва, че имаш предвид точно това.

- Нужно е, разбира се, да има един, който да е пръв сред равните. - Монтраг приглади реверите на сакото си и намести главата си под такъв ъгъл спрямо тялото, като че позираше за бронзова статуя или може би за образа на някоя банкнота. - Определено мъж с положение и достойнства.

- И на какъв принцип ще бъде избран този идеален кандидат?

- Ще преминем към демокрация. Дълго отлагана демокрация, която да замести несправедливата и нечестна монархична система.

Докато цялото това бръщолевене не спираше, Рив се отпусна назад, кръстоса крака в коленете и събра върховете на пръстите си. Както си седеше на мекото канапе на Монтраг, двете му половини воюваха, вампирската му и симпатската природа бяха в сблъсък.