Отмъстена любов

трейнър - Дума, която се използва между двама мъже. Може да се преведе свободно като „многообичан приятел".

уокър ~ Индивид, върнал се в царството на живите от Небитието. Към тях се отнасят с огромно уважение, почитани са заради мъките, които са преживели.

уорд - Еквивалент на кръстник или кръстница на определен индивид.

хелрен - Вампир от мъжки пол, бракосъчетан с жена вампир. Мъжете вампири могат да имат брак с повече от една жена.

шелан - Вампир от женски пол, бракосъчетана с мъжки. Женските вампири обикновено имат само по един партньор, защото мъжките вампири строго охраняват своята територия.

симпат - Един от подвидовете във вампирската раса, който се характеризира със способността и желанието да манипулира чувства

1.

КРАЛЯТ ТРЯБВА ДА УМРЕ.

Четири прости думи. Поотделно не значеха кой знае какво. Но събрани заедно? Извикваха в съзнанието все лоши асоциации: убийство, предателство, измяна.

Смърт.

В напрегнатите мигове, след като бяха изречени пред него, Ривендж остана смълчан и ги остави да се реят из застоялия въздух на кабинета, който, с четирите си ъгъла като стрелки на компас на мрака и злото, му беше твърде добре познат.

- Имаш ли какво да кажеш по въпроса? - попита Монтраг, син на Рем.

-Не.

Монтраг примигна и започна да подръпва копринената си вратовръзка. Както при повечето членове на глимерата и двата му крака в кадифени пантофи бяха здраво затънали в подвижните пясъци на неговата класа. С други думи, всичко по него беше от най-доброто. От глава до пети. Смокингът, елегантните панталони на тънко райе и... по дяволите, това наистина ли бяха гети?... той като че излизаше от страниците на „Ванити Феър". Примерно отпреди сто години. Що се отнасяше до политиката, с бликащото си снизхождение и шибаните си умни идеи той беше като един Кисинджър без свой президент, анализи колкото щеш и никаква реална власт.

Което обясняваше въпросната среща все пак.

- Недей да спираш сега - рече Рив. - Вече си скочил от сградата. Приземяването няма да стане по-меко.

Монтраг се намръщи.

- Не успявам да погледна на ситуацията с твоето чувство за хумор.

- Че кое му е смешното?

Почукване на вратата на кабинета накара Монтраг да обърне глава настрани и да разкрие профила си на ирландски сетер: от горе до долу нос.

- Влез.

Жената доген, отзовала се на командата, едва успяваше да носи тежкия сребърен сервиз за чай. Подносът от абанос изглеждаше огромен в ръцете й, както се придвижваше с усилие през помещението.

Докато не вдигна глава и не забеляза Рив.

Замръзна на място.

- Ще изпием чая си тук - посочи Монтраг към ниската масичка, разположена между тапицираните с коприна канапета, на които седяха. - Ето тук.

Жената доген не помръдна, а вместо това се втренчи в лицето на Рив.

- Какво има? - настоя Монтраг, а чашите за чай се разтресоха и от подноса се разнесе звънтящ звук. - Сервирай ни чая веднага.

Прислужницата сведе глава, промърмори нещо и пое към тях бавно и с предпазлива крачка, като че пристъпяше към свита змия. Постара се да не доближава Рив и след като постави подноса на масата, едва успя с треперещи ръце да сложи чашите върху чинийките.

Когато понечи да вземе чайника, беше повече от ясно, че ще го разлее.

- Нека аз - предложи Рив и посегна.

Жената се отдръпна от него, а дръжката на чайника се изплъзна от ръката й и той полетя към пода. Рив улови нагорещения сребърен съд в дланите си.

- Какви ги вършиш? - извика Монтраг и скочи от канапето.

Жената доген се сви и вдигна ръце към лицето си.

- Съжалявам, господарю. Много съжалявам...

- Млъквай и ни донеси лед.

- Вината не е нейна. - Рив спокойно хвана дръжката и наля чая. - А на мен нищо ми няма.

И двамата го гледаха втренчено, като че очакваха да заподскача наоколо под съпровода на охкания. Рив постави сребърния съд на масата и се взря в бледите очи на Монтраг.

- Една бучка захар? Или две?

- Да ти предложа ли... Да ти предложа ли нещо за изгарянето?

Ривендж се усмихна и разкри кучешките си зъби пред своя домакин.

- Съвсем добре съм.

Монтраг изглеждаше обиден, че не може да направи нищо и насочи неудовлетворението си към слугинята.

- Изложи ме до немай къде. Остави ни.

Рив хвърли поглед към жената доген. За него емоциите й представляваха триизмерна мрежа от страх, срам и паника. Плетеницата запълваше пространството около нея също така ефективно, както собствените й кости, мускули и кожа.

Не се притеснявай, изпрати й своята мисъл той. И знай, че ще оправя нещата.

На лицето й се изписа изненада, но раменете й вече не бяха толкова напрегнати и тя се отдалечи към вратата далеч по-спокойна.

След като излезе, Монтраг прочисти гърло и седна обратно на мястото си.

- Не мисля, че ще я задържим. Напълно некадърна е.

- Нека започнем с една бучка. - Рив пусна кубчето захар в чая. - А после ще видим дали искаш още.

Подаде му чашата, но не достатъчно близо и на Монтраг му се наложи да стане отново и да се наведе над масата.

- Благодаря.