Отмъстена любов

След като стана ясно, че букмейкърът е в несвяст, Рив се върна обратно в креслото си, а Трез и Ай Ем го изнесоха през задния вход и го захвърлиха на алеята, където студът щеше да го свести.

След като напуснаха кабинета му, в съзнанието на Рив изведнъж изникна образът на Елена, крепяща всички онези кутии допамин, когато влезе в стаята за прегледи. Какво ли би си помислила за него, ако знаеше какво върши, за да върви бизнесът му гладко? Какво ли би казала, ако научеше, че като нареди на букмейкъра да си плати, иначе жена му ще получава пратки по пощата, оставящи кървава диря на входните стъпала, той не отправи празна заплаха? Как би реагирала, ако знаеше, че е абсолютно способен сам да извърши кълцането или да нареди на Хекс, Трез или Ай Ем да го направят?

Е, той вече знаеше отговора, нали?

Гласът й, този ясен и красив глас, повтори в главата му:, До-добре я задръжте. За някой, който наистина би я използвал ".

Тя, естествено, не знаеше подробности, но беше достатъчно умна, за да откаже да приеме визитната му картичка.

Рив насочи вниманието си към Хекс, която не беше помръднала от мястото си пред входната врата. Притихнала, тя се втренчи в черния килим с къси влакна и започна да очертава окръжност с тока на ботуша си.

- Какво има? - попита Рив. Когато тя не вдигна поглед към него, усети, че й е трудно да се стегне. - Какво се е случило, по дяволите?

Трез и Ай Ем се върнаха и заеха местата си пред стената срещу бюрото на Рив. Скръстиха ръце пред масивните си гърди, а устните им останаха стиснати.

Мълчанието беше характерно за тях... но в комбинация със суровото изражение на Хекс и изпълнението й с тока на ботуша очевидно ставаше дума за някакъв проблем.

- Говори. Веднага!

Хекс закова поглед в неговия.

- Криси Андрюз е мъртва.

- Как? - попита, макар да знаеше.

- Пребита и удушена в апартамента си. Трябваше да отида в моргата, за да идентифицирам тялото.

- Кучи син.

- Ще се погрижа за него. - Хекс не молеше за разрешение и каквото и да й кажеше, щеше да изпълни заканата си срещу онзи мръсник. - И ще го направя възможно най-скоро.

Общо взето последната дума беше на Рив, но в този случай не би застанал на пътя й. За него работещите му момичета не бяха само източник на приходи... Те бяха служителки, на които държеше и с които се идентифицираше вътрешно. Така че ако някоя бъдеше наранена от клиент, любовник или съпруг, той лично им търсеше сметка.

Курвите заслужаваха уважение и неговите щяха да го получат.

- Първо го накарай да си плати - изръмжа Рив.

- Не се тревожи за това.

- По дяволите... Виня себе си - промърмори Рив и се протегна към ножа за писма с формата на кинжал, който беше и също така остър. - Трябваше да го убием по-рано.

- Тя имаше вид, че се справя.

- Може би се е прикривала по-добре от преди.

Четиримата останаха смълчани за известно време. В работата си се сблъскваха с много загуби - един мъртвец не беше кой знае каква новина, - но в повечето случаи Рив и сътрудниците му играеха ролята на знак минус в уравнението. Те отнемаха живот. Ако друг го направеше с някого от техните, не им се нравеше.

- Искаш ли да докладвам за положението тази вечер? - попита Хекс.

- Не сега. Аз самият имам новини за споделяне. - Той си наложи да се съсредоточи и погледна към Трез и Ай Ем. - Онова, което ще кажа, доста ще сговни ситуацията и затова искам да дам възможност и на двама ви да излезете от стаята. Хекс, за съжаление това не важи за теб. Съжалявам.

Трез и Ай Ем останах неподвижни, което ни най-малко не го изненада. Трез му показа среден пръст. И това също не беше шокиращо.

- Ходих до Кънектикът - заяви Рив.

- Също така си бил и в клиниката - допълни Хекс. - Защо?

Джипиесът понякога можеше да бъде истинска напаст. Не позволяваше никакво уединение.

- Забрави за проклетата клиника. Искам да изпълниш една задача за мен.

- Каква по-точно?

- Гледай на случая с гаджето на Криси като на коктейл преди вечерята.

Това я накара да се усмихне хладно.

- Казвай.

Той се взря във върха на ножа за писма и си спомни как с Рот се бяха смяли, защото и двамата имаха такива. Кралят беше дошъл да го посети след набезите през лятото, за да обсъдят проблемите на Съвета и го беше видял върху бюрото му. Рот се беше пошегувал, че в ежедневната си работа и двамата са водени от острие макар и да държат писалки в ръцете си.

И не беше ли наистина така? Само че Рот имаше морала на своя страна, а Рив служеше единствено на личните си интереси. Не беше вземал решенията си и не беше избрал пътя си воден от своите добродетели. Както винаги от значение бяха единствено собствените му облаги.

- Няма да е лесно - промърмори.

- Забавните неща никога не са лесни.

Рив се съсредоточи върху острия връх на ножа.

- Тази задача... не е за веселба.

С наближаването на края на нощта и съответно на смяната й, Елена ставаше все по-нервна. Време за среща. И време да вземе решение. Мъжът трябваше да дойде да я вземе от клиниката след двайсет минути.

Боже, пак я бе обзела нерешителност.