Отмъстена любов

- Преподобни, защо е всичко това? Защо бях доведен тук по този начин? - попита той в бързо стакато. - Работех усърдно за вас, когато тези двамата...

- Научих нещо интересно за теб - отбеляза Рив и заобиколи бюрото.

Докато той се настаняваше в креслото си, Хекс влетя със суров поглед в сивите си очи. След като затвори вратата, тя се облегна на нея, изпълнявайки идеално ролята на най-добрата възможна ключалка, когато се налагаше да задържат мамещия ги букмейкър вътре и любопитните очи навън.

- Всичко е лъжа, пълна лъжа...

- Обичаш ли да пееш? - Рив се облегна назад в креслото си, а изтръпналото му тяло застана в типичната си поза зад черното бюро. - Не забавляваше ли тълпата с изпълнения на Тони Би в „Салс" онази вечер?

Букмейкърът се намръщи.

- Е, да... Изтананиках няколко такта.

Рив кимна по посока на Ай Ем, чието лице както винаги имаше каменно изражение. Никога не показваше каквито и да било емоции, освен ако не ставаше дума за добро капучино. В тези случаи можеше и да демонстрира известно блаженство.

- Партньорът ми... Той каза, че си пял наистина добре. Публиката полудяла по теб. Какво каза, че е изпълнил, Ай Ем?

Гласът на Ай Ем напомняше този на Джеймс Ърл Джонс, плътен и великолепен.

- „Три монети във фонтана".

Букмейкърът повдигна леко панталоните си със самодоволен жест.

- Имам глас. Имам и чувство за ритъм.

- Значи си тенор като добрия стар господин Бенет? - Рив се сгуши в коженото си палто. - Тенорите са ми любимите.

- Да. - Букмейкърът хвърли поглед към маврите. - Ще възразите ли да ми обясните за какво става дума?

- Искам да пееш за мен.

- Имате предвид на някое парти ли? Бих направил всичко за вас. Знаете го, шефе. Само трябва да кажете... Искам да кажа, че нямаше нужда от това.

- Не е парти, макар че ние четиримата ще се радваме да чуем изпълнението ти. Така ще ми се отплатиш за откраднатото от теб миналия месец.

Лицето на букмейкъра помръкна.

- Не съм крал.

- Напротив. Ай Ем е отличен счетоводител. Всяка седмица му даваш отчетите си. Какви са залозите за отборите и колко залога са били направени. Нима мислиш, че никой не проверява цифрите? Според мачовете от миналия месец приходите ни би трябвало да са... каква беше сумата, Ай Ем?

- Сто седемдесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и два долара.

- Но вместо това ти се появи с... колко бяха? - Рив кимна леко към Ай Ем.

- Сто и трийсет хиляди деветстотин осемдесет и два - изстреля Ай Ем.

Букмейкърът бързо се намеси.

- Той греши. Добавил е...

Рив поклати глава.

- Познай колко е разликата между двете суми. Не че ти вече не знаеш. Ай Ем?

-- Четирийсет и седем хиляди и петстотин.

-- Което по случайност съответства на заем от двайсет и пет хиляди при деветдесет процента лихва. Не съм ли прав, Ай Ем? - Мавърът кимна веднъж, а Рив заби бастуна си в пода и се изправи на крака. - Което на свой ред е обичаен процент за италианската мафия в Колдуел. Трез се поразрови малко и какво откри, Трез?

- Моето момче Майк казва, че е заел двайсет и пет хиляди на този тук точно преди турнира „Роуз Боул".

Рив остави бастуна си до стола и мина пред бюрото, като се подпираше с една ръка на повърхността му. Маврите отстъпиха назад, без да изпускат букмейкъра.

Рив застана лице в лице с него.

- Ще те попитам още веднъж, наистина ли мислеше, че никой няма да провери сметките?

- Преподобни, шефе... моля ви, щях да ви върна всичко.

- Да, наистина ще върнеш всичко. И ще платиш по специалната ми тарифа за мерзавци, опитващи се да ме изиграят. Сто и петдесет процента лихва и ги дължиш до края на този месец. Иначе жена ти ще те получи на парчета по пощата. О, и си уволнен.

Мъжът избухна в сълзи, но не крокодилски. Тези бяха истински, такива, които карат носа ти да тече, а очите да подпухват.

- Моля ви... Те щяха да ме наранят...

Рив протегна ръка и стисна в здрава хватка областта между краката на мъжа. Пуделското скимтене му подсказа, че макар той да не чувстваше нищо, с букмейкъра не бе така и че беше уцелил точното място.

- Не обичам да крадат от мен - произнесе Рив в ухото на мъжа. - Направо ме вбесява. И ако се тревожиш, че мафията би ти сторила нещо лошо, мога да ти гарантирам, че аз съм способен на нещо още по-лошо. Сега... Искам да пееш за мен, нещастнико.

Рив усука силно намиращото се в ръката му и мъжът изкрещя с пълно гърло, а звукът беше силен и пронизителен и се отрази в ниския таван. Когато писъкът му започна да се накъсва, защото букмейкърът беше изразходвал всичкия си въздух, Рив се смили и му даде възможност да поеме няколко глътки задъхано. И после...

Вторият вик беше по-мощен и на по-висока октава от първия, с което доказа, че певците се представят по-добре след кратка загрявка.

Букмейкърът се извиваше и дърпаше от хватката на маврите, но Рив продължаваше да стиска, а симпатската му страна наблюдаваше в захлас, сякаш това бе най-доброто телевизионно шоу.

Минаха около девет минути, преди онзи да загуби съзнание.