Отмъстена любов

Рот слезе от колата и реши, че най-добрата линия на поведение бе да пренебрегне брата. Другата възможност беше да се опита да обясни причината за лъжата и да се измъкне някак, което нямаше как да стане. Липсата на интелект не беше сред недостатъците на Ви. Можеше и да предизвика юмручен бой, но това би било само временно решение и щеше да е загуба на време, защото после и двамата трябваше да оправят ранените си глави.

Рот заобиколи и отвори задната врата на ескалейда.

- Излекувай твоето момче. Аз ще се погрижа за трупа.

Когато повдигна безжизненото тяло на цивилния, погледът на Ви се закова в пребитото до неузнаваемост лице.

- По дяволите! - въздъхна Ви.

В този момент изглеждащият ужасно Бъч се измъкна иззад волана. От него се разнесе миризма на бебешка пудра, а коленете му поддадоха и едва успя да се подпре навреме на вратата. Вишъс се втурна към него и го задържа в ръцете си, като го притисна здраво към себе си.

- Как си, приятелю?

- Готов... за каквото и да е. - Бъч прегърна най-добрия си приятел. - Просто ми е нужно малко време под лампата за на-гревки.

- Излекувай го - нареди Рот и се запъти към клиниката. - Аз ще вляза вътре.

Докато се отдалечаваше, вратите на ескалейда се захлопнаха една след друга и отвътре се разнесе сияние; облаците, закриващи луната, се бяха разпръснали. Знаеше какво правят, защото беше наблюдавал процедурата веднъж или два пъти. Преплитаха се един в друг и бялата светлина от ръката на Ви обгръщаше и двама им, а злото, погълнато от Бъч, преминаваше във Ви.

Слава богу, че имаше начин да бъде изчистена тази гадост от ченгето. А това, че беше лечител, се отразяваше добре и на Ви.

Рот стигна до първата врата на клиниката и обърна лице към охранителната камера. Незабавно се разнесе жужащ звук, последва отварянето на херметическата ключалка, после се отдръпна и панелът, скриващ стълбището. Не му отне повече от няколко секунди да влезе в клиниката.

Кралят на расата с мъртвец в ръцете си не биваше да бъде задържан и миг.

В основата на стълбите изчака, докато се отвори и последната врата. Погледна към камерата и каза:

- Първо докарайте носилка и чаршаф.

- Идваме веднага, господарю - произнесе нечий тънък глас.

След не повече от секунда две сестри отвориха вратата, едната превърна чаршафа в завеса, с която да прикрие трупа, а другата бързо докара носилката. С могъщи, но нежни ръце Рот положи тялото на цивилния така внимателно, сякаш той все още беше жив и всяка кост в тялото му беше счупена. После едната от сестрите разгъна нов чаршаф. Рот я спря, преди да е покрила мъртвеца.

- Аз ще го направя - заяви и го взе от ръцете й.

Тя му го предаде с поклон.

Редейки свещени слова на Древния език, Рот превърна памучната тъкан в покров. След като приключи с молитвата за душата на мъжа, пожелавайки й спокойно и лесно преминаване и Небитието, той и сестрите запазиха минута мълчание, преди тялото да бъде покрито.

Няма лична карта - заговори тихо Рот, докато приглажда-п 10 чаршафа. -- Някоя от вас разпознава ли дрехите му? Часовника? Каквото и да е?

Двете сестри поклатиха глави, а едната промърмори:

- Ще го сложим в моргата и ще чакаме. Това е всичко, което можем да сторим. Семейството му ще дойде да го потърси.

Рот отстъпи назад и наблюдаваше, докато откарваха тялото. Без конкретна причина забеляза, че предното дясно колело не се движеше стабилно, сякаш беше ново и... макар всъщност да не го видя, а по-скоро долови лекото скърцане от лошо калибриране.

Беше извън строя. Не поемаше товара равномерно.

Рот се чувстваше по подобен начин.

Тази проклета война с Обществото на лесърите продължаваше прекалено дълго и въпреки цялата си мощ и решителност расата им не успяваше да победи. Въпреки че позициите им срещу врага бяха стабилни, те губеха лека полека, защото продължаваха да умират невинни.

Обърна се към стълбите и почувства ужаса и страхопочитанието, изпитвани от двете жени, които седяха на пластмасовите столове в чакалнята. Те бързо скочиха на крака и му се поклониха. Тяхната почтителност го накара да се чувства все едно го бяха сритали в топките. Той беше тук, за да остави най-новата, но далеч не последната жертва, а двете жени все още му отдаваха почит.

Той им се поклони в отговор, но не успя да обели нито дума. В момента речникът му се състоеше единствено от цветущи изрази из репертоара на Джордж Карлини всичките бяха предназначени за него самия.

Сестрата, която беше играла ролята на параван, сгъна използвания по-рано чаршаф.

- Господарю мой, може би ще желаете да се видите с Ха-върс. Ще излезе от операция след петнайсет минути. Виждам, че сте ранен.

- Трябва да се върна обратно на... - Спря, преди думите „бойното поле" да се бяха изплъзнали от устата му. - Трябва да вървя. Моля, уведомете ме, когато семейството на убития се появи. Искам да се срещна с тях.