Отмъстена любов

Както обикновено, от двете му страни се движеха двама мъже с неговите размери, които имаха вид, сякаш закусват с куршуми. Хекс я нямаше, но това не беше проблем. Дори беше много добре.

- Искам да стана като него, когато порасна - произнесе Куин провлечено.

- Само не си бръсни косата отстрани - отвърна Блей. - Пре-калено е краси... Искам да кажа, неговата прическа изисква много грижи.

Блей насочи вниманието си обратно към бутилката бира, а разноцветните очи на Куин се стрелнаха за кратко към лицето на най-добрия му приятел, преди отново да отклони погледа си.

След като даде знак на сервитьорката за нова чаша уиски, Джон се размърда и се втренчи във водната стена, разделяща ги

от зоната за общи посетители на клуба. На дансинга имаше безброй жени, търсещи онова, което той искаше да им даде. Само трябваше да отиде да си избере някоя сред доброволките.

Страхотен план, само че без никаква причина се замисли за самотните майки. Наистина ли би рискувал да създаде дете с непозната човешка жена? Очакваше се да знае кога са в овулация, но какво, по дяволите, знаеше той за жените?

Намръщен, Джон се обърна, взе чашата уиски в ръка и се концентрира върху работещите момичета. Професионалистки. Те познаваха добре играта, която искаше да играе той. Много по-добре.

Загледа се в една тъмнокоса жена с лице като на Дева Мария. Беше чувал, че името й е Мари-Терез. Тя беше шеф на работещите момичета, но също така можеше да бъде наемана. В момента съблазняваше мъж в костюм с жилетка, който изглеждаше много заинтересуван от онова, което му се предлагаше.

- Ела с мен - изписа Джон към Куин.

- Къде... Добре, разбрано. - Куин допи бирата си и се изправи. - Предполагам, че ще се върнем, Блей.

- Хубаво. Прекарайте си... добре.

Джон вървеше пред него към брюнетката, а сините й очи излъчваха изненада, когато двамата се приближиха до нея. На потенциалния клиент беше прошепнато страстно извинение и тя се отдръпна от него.

- Нуждаете ли се от нещо? - попита тя без предисловия. Все пак се държеше приятелски, тъй като знаеше, че Джон и момчетата са специални гости на Ривендж. Естествено, нямаше и представа защо.

- Попитай я колко ще струва - изписа Джон. - За двамата.

Куин прочисти гърло.

- Иска да знае цената.

Мари-Терез се намръщи.

- Зависи кое от момичетата искате да наемете. Те имат... -Джон посочи към нея.

- Мен ли?

Джон кимна.

Брюнетката присви сините си очи и нацупи устни, а Джон си представи устата й върху него и гледката допадна на пениса му, който мигом реагира и се втвърди. Да, имаше много хубава уста...

- Не - отсече тя. - Не можете да наемете мен.

Куин заговори, преди Джон да е размахал ръце.

- Защо? Парите ни с нищо не са по-лоши от тези на останалите.

- Имам право да избирам с кого да правя бизнес. Някое от момичетата може да се съгласи. Ще ги попитам.

Джон беше склонен да се обзаложи, че отказът й имаше нещо общо с Хекс. Бог беше свидетел, че между него и шефката на охраната често бе имало размяна на погледи. Без съмнение Ма-ри-Терез не искаше да се озове в някоя сложна ситуация.

Или поне той си каза, че причината е такава, за да не му се налага да обмисля факта, че дори една проститутка не може да понесе идеята да бъде с него.

-Добре, чудесно - изписа Джон. - Коя ще ни препоръчаш?

Куин преведе и Мари-Терез се намръщи още по-силно.

- Ще бъда откровена с теб. Това ми прилича на разчистване на сметки. Като че пращаш послание. Ако искаш да легнеш с някоя, намери си някое лесно момиче от посетителките на клуба. Не го прави с тези, които работят с нея.

Добре. Определено беше свързано с Хекс.

Предишният Джон би се вслушал в предложението й. Глупости, предишният Джон поначало не би водил такъв разговор. Но нещата се бяха променили.

- Благодаря, но мисля, че ще помоля за някоя от колежките ти. Погрижи се за това.

Джон се обърна настрани, докато Куин говореше, но Мари-Терез го хвана за ръката.

- Добре, щом искаш да се държиш като мръсник, върви и говори с Джина. Облечена е в червено.

Джон кимна леко и прие предложението. Тръгна към чернокосата жена, облечена в рокля от изкуствена лачена кожа, която беше толкова яркочервена, че можеше да бъде сбъркана с включена сирена на линейка. За разлика от Мари-Терез тя беше съгласна да ги обслужи още преди Куин да е заговорил.

- Петстотин - заяви с широка усмивка. - За всеки. Предполагам, че ще искате заедно.

Джон кимна, леко учуден, че се е получило така лесно. Но пък нали за това плащаха? За лесни жени.

- Ще отидем ли отзад? - Джина се настани между двама им с Куин, хвана ги за ръцете и ги поведе, отминавайки Блей, който се взираше в бирата си.

Когато тръгнаха по коридора, водещ към частните тоалетни, Джон се почувства, като че имаше треска. Горящ и откъснат от заобикалящото го, клатушкаше се, свързан със света единствено благодарение на тънката ръка на проститутката, на която се канеше да плати, за да я чука.

Ако тя го пуснеше, беше повече от сигурен, че просто би отлетял.

45.