Отмъстена любов

скорошните, но тя я беше гледала толкова много, че бе разма­

По-скорошните вписвания не бяха нищо впечатляващо,

зала мастилото. До текста имаше неясна снимка на Ривендж,

просто коментар на Хавърс относно ежегодните прегледи на

направена от полицай под прикритие преди две години. Лице­

жената или лечението й от някое и друго вирусно заболяване.

то на Ривендж беше в сянка, но самуреното палто, бастунът и

Като превърташе страница след страница, тя започна да се чуди

бентлито ясно се виждаха.

защо си губи времето... докато не стигна до операция на коля­

Последните четири седмици бяха избистрили спомените й

ното, направена на Мадалина преди пет години. В предопера-

за Ривендж - от моментите, прекарани заедно, до начина, по

тивните бележки Хавърс бе споменал нещо за деградация на

който нещата бяха приключили с отиването й в „Зироу Сам".

ставата в резултат на хронични травми.

Вместо времето да замъгли образите в съзнанието й, тя си ги

Хронична травми? При високопоставена жена от глиме-

припомняше още по-ярко - бяха като уиски, което добива по­

pamal Звучеше като нещо типично по-скоро за футболист, за

вече сила с отлежаването. И това беше странно. Чудно, че от

бога, отколкото за майката на Ривендж с нейния аристократи­

всички изречени неща, добри и лоши, най-често си припомняше

чен произход.

нещо, което охранителката бе изрекла гневно при тръгването

Нямаше никаква логика.

на Елена от клуба:

Елена се връщаше все по-назад и по-назад четейки друга

...този мъж се намира в тази отвратителна ситуация за­

невпечатляваща информация... и тогава видя вписванията от­

ради мен, майка си и сестра си. Мислиш, че си твърде добра

преди двайсет и три години. Едно след друго. Счупени кости.

за него ли? Браво. Къде си расла, че всичко около теб е тол­

Натъртвания. Сътресения.

кова идеално?

Ако не изглеждаше невъзможно, Елена би се заклела, че ста­

Майка му. Сестра му. Тя самата.

ва дума за домашно насилие.

Когато думите отново проехтяха в главата й, Елена остави

Всеки път Ривендж бе този, който бе водил майка си в кли­

погледа си да блуждае из кабинета, докато не попадна върху

никата. И после бе оставал там с нея.

вратата. Къщата беше тиха, баща й бе зает с Лузи и кръстосло­

Елена се върна към последната вписана информация, навеж­

вицата, персоналът работеше щастливо.

даща на мисълта за жена, малтретирана от нейния хелрен. Ма­

За пръв път от месец тя беше сама.

далина бе придружена от дъщеря си Бела, не от Рив.

С оглед на всичко преживяно би трябвало да си вземе горе­

Елена се взираше в датата, сякаш поредицата от цифри щеше

ща вана и да се сгуши уютно с хубава книга... но вместо това тя

да я доведе до внезапно прозрение. Когато пет минути по-късно

извади лаптопа си, отвори екрана и натисна бутона за включва-

остана все така фиксирана, почувства как сенки от болестта на

528

Д ж . р . у о РД

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

529

баща й витаят из нейното съзнание. Защо беше толкова обсебе­

кралица в скута си. Беше посетил Пейн преди около два часа и

на от това, по дяволите?

тялото му беше като разглобено, но усещането бе приятно.

Назад, назад, назад, през отделните вписвания... Той бе запо­

- Благодаря ти, че ми я прочете.

чнал да се нуждае от допамин приблизително по същото време,

- Удоволствието беше мое. Сега ще стана за секунда, за да

когато майка му бе престанала да идва с травми.

се погрижа за огъня. Една цепеница всеки момент ще се изтър­

Може би беше просто съвпадение.

каля на килима.

С чувството, че полудява, Елена се прехвърли в интернет и

Бет го целуна и се изправи, а столът изскърца с облекчение.

влезе в базата данни на публичния архив на вампирите. Написа

Докато тя прекосяваше кабинета отивайки към камината, стен­

името на Мадалина и откри вписването на смъртта й в регис­

ният часовник започна да бие.

търа, после прегледа информацията за нейния хелрен Ремпун...

- О, това е добре - каза Бет. - Слушай, Мери ще дойде след

Елена се наведе напред на стола и изпусна дъха си със свис-

минута. Има нещо за теб.

тене. Нежелаеща да повярва, тя се върна на данните за Мада­

Рот кимна, пресегна се напред и прекара пръсти по бюрото,

лина.

докато откри чашата с червено вино, което пиеше. По тежестта

Нейният хелрен бе починал в нощта на последния й прием с

й отгатваше, че почти го е привършил, а при това си настроение

травма в клиниката.

сигурно щеше да пожелае още. Цялата история с Рив го тормо­

С чувството, че е на ръба на отговорите, Елена обмисли съв­

зеше. Силно.

падащите дати в светлината на казаното от охранителката за

След като допи бордото си, остави чашата и потърка очи под

Ривендж. Ами ако той бе убил мъжа, за да защити майка си?

тъмните очила, които все още носеше. Може би беше странно

Ами ако охранителката знаеше това? Ами ако...

да продължава да ходи с тъмни очила, но не му беше приятно

С крайчеца на окото си тя мерна снимката на Ривендж от

околните да гледат нефокусираните му зеници, без той да виж­