Отмъстена любов

Щеше да я използва, докато рухне, а после щеше да я изкара

време и да обикаля Колдуел с колата само за да намери нещо

навън и да я кара да му търси вампири за убиване. Беше съвър­

по-добро, с което да си подсуши задника. Не и сега, когато си

шената връзка. А ако се отегчеше от нея или пък тя не успееше

имаше ново оборудване за креватна гимнастика, което да разра­

да се справи било в секса или в ролята си на търсач? Ами прос­

боти. Но след тренировката щеше да поръча по интернет мебе­

то щеше да се отърве от нея.

ли, чаршафи, завивки, килими, кухненски съдове.

Принцесата го стрелна с очи, чийто кървавочервен цвят

Всичко обаче трябваше да бъде доставено в ранчото, където

беше крещящ като гръмка ругатня.

сега бяха отседнали господин Д. и останалите. Тук не можеха

- Ти ще ме освободиш.

да му се мотаят разни доставчици.

Леш започна да милва члена си.

Леш остави лампата в банята да свети и влезе в голямата

- Само за да те положа в гроба ти.

спалня. Таванът беше с височина като при старото стоителство,

Усмивката й до такава степен бе израз на чистото зло, че

което означаваше толкова висок, че под ръчно изработените

топките му се втвърдиха, сякаш всеки миг щеше да свърши.

гипсови мотиви можеха да се образуват кълбести облаци и да

- Ще видим дали ще е така - изрече тихо тя с плътния си

си плуват там при подходящи метеорологични условия. Подът

глас.

представляваше разкошен паркет с вградени акценти от чере­

Тя беше упоена от личната стража на краля, преди Леш да

шово дърво, а изумителните тъмнозелени копринени тапети

напусне колонията заедно с нея, и когато бе прикована върху

бяха като вътрешността на кориците на антикварна книга.

този матрак, ръцете и краката й бяха разтворени възможно най-

Прозорците бяха закрити с евтини одеяла, които се бе нало­

широко.

жило да заковат на корниза - истинско безобразие. Но както и

Така че сега виждаше влажната й вагина.

с хавлиените кърпи, това щеше да се промени. Също и леглото.

- Никога няма да те освободя - каза той, като коленичи на

Всъщност то бе просто матрак с гигантски размери, проснат на

матрака и хвана глезените й.

Кожата й беше мека и бяла като сняг. Сърцевината й - розо-

518

Д Ж . р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

519

ва като зърната на гърдите й. Той щеше да остави много белези

- Мадам... вие с баща ви преобразихте този дом. Много сме

по тънкото й като тръстика тяло. И ако се съдеше по начина, по

радостни, че сте наши господари. Всичко... сега е различно,

който въртеше таза си, щеше да й хареса.

след като вие сте тук.

- Ти си моя - изстена той.

Прислужницата не би казала повече от това, но като се има­

С внезапен проблясък на вдъхновение си представи наший-

ше предвид как всички от персонала потрепваха сепнато през

ника на някогашния си ротвайлер около източения й врат. Ме-

първите две седмици, Елена се бе досетила, че Монтраг не ще

дальоните на Кинг щяха да й стоят чудесно, както и поводът.

да е бил много лесен като глава на домакинството.

Идеално. Блестящо, мамка му.

Елена стисна леко ръката на жената.

- Радвам се, че всички сме доволни.

Прислужницата се отправи да върши задълженията си сму­

тена, но щастлива. На вратата тя се спря.

- А, да, пристигнаха вещите на мадам Лузи. Настанихме я в

апартамента за гости до този на баща ви. Ключарят ще дойде до

Един месец по-късно...

половин час, както поръчахте.

Е

- Чудесно и за двете. Благодаря ти.

ЛЕНА СЕ СЪБУДИ ОТ ПОТРАКВАНЕТО НА ПОРЦЕЛАН В ПОРЦЕ-

Вратата бе тихо затворена и прислужницата се отдалечи,

лан и аромата на чай „Ърл Грей". Отвори очи и видя доген

тананикайки си мелодия от Древната страна, а Елена отхлупи

в униформа едва да пристъпва под тежестта на поднос от ма­

хлебчето и го намаза с крем-сирене. Лузи се бе съгласила да се

сивно сребро. Върху него имаше прясно хлебче под кристален

пренесе у тях и да работи като медицинска сестра и личен асис­

похлупак, купичка с ягодово сладко, порцеланова чинийка с

тент на бащата на Елена, което бе фантастично. Общо взето,

крем-сирене и любимият й предмет - ваза.

той бе приел новите условия сравнително лесно, поведението и

Всяка вечер цветето беше различно. Този път бе вейка зеле­

душевното му равновесие бяха в по-добро състояние, отколко­

ника.

то от години насам, но постоянната грижа за него помагаше на

- О, Сашла, не е необходимо да правиш това. - Елена сед­

Елена да преодолее другите си тревоги.

на в леглото и отметна чаршафите, толкова фини, че на допир

Вниманието по отношение на него си оставаше приоритет.

бяха по-нежни от летен повей. - Много мило от твоя страна, но

Но тук, в имението, той не настояваше за метално фолио

просто...

върху прозорците. Вместо това предпочиташе да гледа гради­

Прислужницата се поклони и се усмихна стеснително.

ната навън, която бе красива, макар и зазимена и тя се питаше

- Мадам трябва да получи на събуждане прилична храна.

дали не бе искал да се изолира от външния свят отчасти заради

Елена вдигна нагоре ръце, докато над краката й бе нагласена

мястото, където живееха. Беше толкова по-спокоен и умирот-

стойка и върху нея бе поставен подносът. Когато погледна към