Отмъстена любов

- Виждам, твърдо решен си да се дистанцираш от родството

Веждите на краля се надигнаха над горящите му червени очи.

си с Принцесата. Нищо чудно, че тя те обожава така. За нея

- Как така?

недостижимото винаги е криело най-голямо очарование. Което,

Рив се огледа.

пак казвам, е единствената причина ти да живееш.

- В страхотна тъмница си ме затворил. Което означава, че

Кралят се подпря на бастуна си и бавно се отправи обратно

съм твърде могъщ, за да си спокоен или пък ти си по-слаб, от­

натам, откъдето беше дошъл. Точно преди да изчезне от поле­

колкото ти се ще.

зрението на Рив, се спря.

Кралят се усмихна с ведростта на някой, който не чувства

- Бил ли си някога на гроба на баща си?

никаква заплаха.

- Н е .

- Знаеш ли, че сестра ти искаше да стане крал?

- Това ми е най-любимото място на света. Да стоя на земята,

- Полусестра. И това не ме изненадва.

където погребалната клада изпепели плътта му... прелест. - Кра­

- За известно време й отредих в завещанието си каквото

лят се усмихна злорадо. - Това, че беше убит от твоята ръка, ми

искаше, но си дадох сметка, че съм бил повлиян и промених

достави още по-голяма наслада, защото той винаги те е смятал

всичко. Тя използваше откупа, който й плащаше, за да върти

за слаб и безполезен. Сигурно е било голям удар за него да бъде

бизнес с хора. С хора! - Изражението на краля показваше, че

повален от някого под нивото му. Почивай си на воля, Ривендж.

това е все едно да пуснеш плъхове в кухнята си. - Дори само

Рив не отговори. Твърде зает бе да търси пролука в съзна­

този факт показва, че е напълно некомпетентна да управлява.

нието на чичо си. Кралят се усмихна, сякаш одобряваше опити­

Страхът е много по-полезен при управлението на поданиците,

те му и продължи по пътя си.

а парите са почти без значение, ако се стремиш да спечелиш

- Винаги съм те харесвал. Макар да си само мелез.

власт. И да си науми да ме убие! Въобразяваше си, че така ще

Чу се щракване, сякаш се затвори врата.

осуети плана ми за наследник на трона, с което далеч надцени

Всички свещи изгаснаха.

възможностите си.

Дезориентацията стегна гърлото на Ривендж. Сам, реещ се в

- Какво направи с нея?

мрака, без нищо, което да му даде ориентир, той бе завладян от

Последва още една ведра усмивка.

ужас. Това, че не виждаше, беше най-лошото...

- Каквото беше редно.

Болтовете в горната част на торса му започнаха да треперят

- Докога ще ме държиш така тук?

леко, сякаш ветрец подухваше към веригите и ги караше да ви­

- Докато тя умре. Да знае, че те държа в плен и че си жив, е

брират.

част от наказанието й. - Кралят огледа паяците и нещо, близко

О... Господи, не.

до искрена привързаност, се мярна на бялото му, подобно на

Гъделичкането започна от раменете му и се засили в сърбеж,

японска театрална маска лице. - Приятелите ми ще те охраня­

после плъзна към корема и бедрата му, заструи към върхове­

ват добре, не се безпокой.

те на пръстите му, покри гърба, надигна се от шията към ли­

- Не се безпокоя.

цето. Използваше ръцете си, доколкото му бе възможно, за да

- Но ще започнеш. Обещавам ти. - Очите на краля се върна­

се очисти от пълчищата, но колкото повече пращаше на пода,

ха към Рив и хермафродитските му черти придобиха демоничен

толкова повече го нагазваха. Пъплеха върху него и го обвиха в

израз. - Не харесвах баща ти и бях много доволен, когато ти го

постоянно движеща се усмирителна риза.

516

д ж . p . у о р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

517

Най-нетърпимо бе усещането в ноздрите и около ушите.

пода - бял и гол като жител на Средния запад, опитващ се да

Готов бе да изкрещи. Но тогава би ги нагълтал.

хване тен в луксозен курорт.

Леш остави кърпата около кръста му да падне на пода и

ерекцията му щръкна напред.

В Колдуел, в разкошната къща, облицована с червеника-

- Харесва ми, че си лъжкиня.

вокафяв камък, в която бе твърдо решен да се нанесе, Леш се

Принцесата повдигна глава, в лъскавата й черна коса про­

къпеше с ленива прецизност, като бавно обхождаше тялото си

блясваха сини оттенъци.

с гъбата за баня, без да пропуска местата между пръстите на

- Ще ме освободиш ли? Чукането ще е по-хубаво.

краката и зад ушите, и положи особено старание за раменете и

- Не ме тревожи колко ще е хубаво.

хълбоците си. Нямаше причина да бърза.

- Сигурен ли си? - Напрегна ръце и дръпна стоманените

Колкото по-дълго чакаше, толкова по-добре.

вериги, закрепени с болтове към пода. - Не искаш ли да те

А и банята предразполагаше да се задържиш в нея. Всичко

докосвам?

беше с отлично качество - от мрамора „Карера" по подовете

Леш отправи усмивка към голото й тяло - което сега при­

и стените до златните обкови на осветителните тела и впечат­

тежаваше за всевъзможни цели. Тя беше неговият подарък от

ляващото огромно кристално огледало над вградените уми­

краля на симпатите като жест на добра воля, жертвоприноше­

валници.

ние, което представляваше и нейного наказание за измяната й.

Само хавлиените кърпи, висящи от красиви стойки, бяха от

- Никъде няма да ходиш - каза той. - А чукането ще е фан­

„Уолмарт".

тастично.

Да, и трябваше да бъдат подменени незабавно. Господин Д.

имаше само такива в ранчото, а Леш нямаше намерение да губи