Отмъстена любов

той се прибра право у дома заедно с около деветстотинте кило­

вени и нямаха нищо общо с действителността... Ако се съдеше

грама лична охрана. Беше напрегнат и жаден за бой, раздразнен

по блестящия й поглед, тя таеше в себе си гняв.

и ядосан, но след малкия инцидент със зрението му беше казал

Рив не беше нищо от тези неща. Наркобарон, симпат, свод­

на своята шелан, че няма да излиза на бойното поле и нямаше

ник. Я стига.

да го прави.

Ако информацията идва от вманиачена бивша приятелка, със

Доверието беше нещо, което се гради, а като се има пред­

сигурност не биваше да се приема за чиста монета нищо повече

вид огромната дупка, която благодарение на него бе зейнала в

от това кой е любимият цвят на въпросния мъж. Особено след

основите на връзката им, щеше да отнеме много труд докато

като Рив беше дал ясно да се разбере, че не са заедно и беше

основите отново бъдеха заздравени.

споделил, че от самото начало е имал ядове с нея. Нищо чудно,

А и щом не можеше да се бие, все пак имаше какво друго да

че не беше пожелал да сподели подробности. Никой не обичаше

прави, за да намали напрежението.

да признава пред някого, с когото започваше отношения, че го

Когато братята влязоха във фоайето, стъпките им проехтя­

преследва психопат от миналото му.

ха из цялата къща и Бет изскочи от билярдната зала, очевидно

Какво трябваше да направи сега? Беше повече от очевидно.

очаквала пристигането им. Хвърли се в обятията му със ско­

Щеше да каже на Рив. Без да превръща случилото се в драма и

ростта на едно мигване и вече всичко беше наред. След бърза

да му придава голямо значение, а по-скоро щеше да го инфор­

прегръдка тя отстъпи назад и го огледа.

мира, така че той да е наясно, че въпросната особа е психически

- Добре си. Какво стана? Кой дойде? Как...

нестабилна.

Всички братя заговориха едновременно, но не за несъсто-

Елена се почувства добре от съставения план.

ялото се събрание. Заобсъждаха териториите си за ловуване

Докато не се опита да извади телефона от чантата си и не

през оставащите им три часа навън.

установи, че още трепери. Съзнанието й може да реагираше

- Да отидем в кабинета - надвика врявата Рот. - Не си чувам

адекватно, може да разсъждаваше напълно рационално, но ад­

реналинът си казваше своето и не се интересуваше от здравия

мислите.

й разум.

Двамата с Бет тръгнаха нагоре по стълбите и той извика към

Какво се канеше да направи? О... да. Ривендж. Да се обади

братята си:

на Ривендж.

- Отново ви благодаря, че ми пазихте гърба.

Набра номера му и започна да се отпуска лека полека. Щяха

Групата замълча и всички се обърнаха с лице към него. След

да се справят с положението. Изненада се, когато се включи

миг тишина те оформиха полукръг в основата на главното стъл­

гласовата поща, но после се сети, че той е на среща. За малко да

бище и всеки от тях вдигна ръката, с която държеше оръжието

затвори, но не обичаше неизяснените неща, а и нямаше причина

си, в стегнат юмрук. Нададоха боен вик, паднаха на колене и

да се чака.

удариха мозаечния под с кокалчетата си. Звукът беше като от

- Здравей, Рив, току-що ме посети онази... жена. Наговори

гръмотевица, мощни барабани или бомбена експлозия и изпъл­

ми пълни безумици за теб. Аз просто., мислех, че е редно да

ни всички помещения на имението.

знаеш. Честно казано, тя е стряскаща. Както и да е, може би ще

Рот се загледа в сведените им глави, в превитите им гърбове,

ми звъннеш да го обсъдим. Наистина ще се радвам. До скоро.

в опрените в земята могъщи ръце. Всеки от тях беше присъст­

Елена затвори и се взря в телефона си, като се молеше той

вал на събранието, готов да бъде прострелян заради него и в

да й позвъни скоро.

това нямаше съмнение.

Ласитър, падналият ангел, стоеше с изправен гръб зад мър­

шавата фигура на Тор, но не пускаше шеги в този момент на

428

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

429

потвърждаване на верността им към краля. Вместо това отново

които го беше грижа, имаха цялата сигурност, която можеше да

се взираше в тавана. Рот хвърли поглед към изрисуваните си­

им предложи.

луети на воини на фона на синьото небе и не видя нищо по-раз­

Бет положи глава на гърдите му и плъзна ръка около кръста му.

лично от картините, които му бяха казали, че се намират там.

- Наистина се радвам, че всички са добре.

После насочи вниманието си обратно към случващото се и из­

- Интересно, и аз си мислех същото.

рече на Древния език:

Той я побутна към вътрешността на кабинета и затвори вра­

- Не съществуват по-силни съюзници, по-истински прия­

тите, а топлината на огъня им подейства успокояващо... и съ­

тели, по-достойни бойци от онези, събрали се пред мен. Мои­

блазняващо. Тя се приближи до бюрото, а той последва полюш-

те братя. Моята кръв.

ването на бедрата й.

С одобрителни подвиквания братята се надигнаха и Рот ким­

С едно изщракване на пръстите заключи. Когато застана зад

на на всеки поотделно. Не можеше да произнесе повече нито

гърба й, Бет се захвана да подрежда документите.

дума, защото внезапно гърлото му се беше стегнало, но те ня­