Отмъстена любов

беше забравила да си приготви ключовете. Пъхна ръка в чан­

томатичните врати и посрещната от щипещия студ, се сгуши в

тата си, готова за ритуала с ровенето и ругаенето, а таксито

якето си. За щастие таксито, което я беше докарало до магазина,

потегли.

все още беше там и тя изпита облекчение.

Проследи как задните му светлини се скриват зад ъгъла. Как­

- Имате ли нужда от помощ? - попита шофьорът през стък­

во...

лото, което беше свалил.

- Здравей.

Елена замръзна. Присъствието беше точно зад нея. И тя зна-

424

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

425

еше отлично кой е това. Завъртя се и видя висока жена с черна

той е като мен, а не като теб. - Жената се наведе към нея, а очи­

коса, пищна роба и блестящи очи. О, да... това беше другата...

те й блестяха. - А знаеш ли каква съм аз?

- ...половина на Ривендж - довърши жената. - Аз съм него­

Откачена кучка, помисли си Елена.

вата половинка. И съжалявам, че на таксиметровия ти шофьор

- Аз съм симпат, момиченце. И двамата с него сме такива.

му се наложи да си тръгне така бързо.

И той е мой.

По инстинкт Елена прикри мислите си с образ от „Хана-

Елена започна да се чуди дали щеше да умре тази нощ, тук,

форд" - висок метър и половина и широк един метър стелаж с

зад къщата, с четири торби с покупки в краката си. И причината

червени кутии чипс „Прингълс".

за това нямаше да е фактът, че тази лъжлива кучка наистина е

Жената се намръщи, като че озадачена от образа в мозъка й,

симпат. Но всеки достатъчно побъркан да твърди такова нещо,

който се опитваше да превземе, но после се усмихна.

бе абсолютно способен на убийство.

- Няма защо да се боиш от мен. Просто реших, че е добре да

Жената продължи с пронизителния си глас.

споделя с теб нещо за мъжа, с когото прави секс в пентхауса му.

- Искаш ли наистина да го опознаеш? Върви в клуба и го на­

Май бе по-добре да се откаже от мисловната бариера от

мери. Накарай го да ти каже истината и така ще разбереш какво

чипс, нямаше да й е достатъчно полезна. За да запази спокой­

си допуснала в тялото си, малката. И помни, че той напълно

ствие, Елена се нуждаеше от целия си професионален опит. Се­

гашната ситуация беше равносилна на случай с тежка травма,

ми принадлежи. Сексуално, емоционално... Всичко, свързано с

каза си. Пред нея току-що се беше озовало окървавеното тяло

него, е мое.

на вампир и тя трябваше да остави настрана страха и емоциите,

Пръстите й с по три фаланги се плъзнаха по лицето на Елена

ако искаше да се справи със ситуацията.

и после жената изчезна.

- Чу ли какво казах? - попита провлечено жената. Гласът й

Елена се разтрепери така силно, че за известно време не мо­

беше различен от всичко, чувано някога от Елена и говорът й

жеше да се движи. Студът беше това, което я спаси. Внезапният

повече наподобяваше съскане. - Наблюдавах ви през прозоре­

леден порив на вятъра я запрати напред и тя трябваше да се

ца и забелязах как той се отдръпна накрая. Знаеш ли защо го

задържи на краката си, за да не се строполи върху покупките си.

направи?

Когато най-накрая откри ключа от къщата, той влезе в клю­

Елена продължаваше да мълчи и се зачуди дали би успяла да

чалката със същата лекота, с която това бе станало в линейката.

се добере до спрея в чантата си. Но някак й се струваше, че той

Не улучи отвора... не улучи отвора... не улучи отвора...

не би помогнал...

Най-накрая.

Мили боже, това на ушите й живи скорпиони ли бяха?

Тя превъртя ключа и хвърли вътре торбите с покупките, а

- Той не е като теб. - Жената се усмихна със зловещо за­

после хлопна вратата зад гърба си. Бързо заключи и сложи ве­

доволство. - И то не само защото е наркобарон. Той не е вам­

ригата.

пир. - Когато веждите на Елена подскочиха, другата се засмя. -

С едва държащи я крака тя отиде и седна до кухненската

Нима не беше наясно за нищо от това?

маса. Когато баща й запротестира заради шума, тя отговори,

Очевидно чипсът и професионалният й опит не помагаха

че е бил вятърът и се помоли той да не се качи при нея. В

особено.

последвалата тишина Елена не чувстваше никакво присъствие

- Не ти вярвам.

около къщата, но мисълта, че същество като това знаеше за

- „Зироу Сам". В центъра на града. Той го притежава. Знаеш

нея и Рив, а също и точния й адрес... Тази откачена жена ги

ли за този клуб? Вероятно не, защото нямаш вид на някоя, която

беше наблюдавала\

би отишла там. Без съмнение това е причината толкова да му

Скочи на крака и се втурна към кухненската мивка, като пус­

харесва да те чука. Нека ти кажа какво продава там. Човешки

на водата, за да заглуши звука от повръщане, в случай че се на­

жени. Всякакви видове наркотици. И знаеш ли защо? Защото

ложеше. С надеждата да успокои стомаха си тя събра двете си

длани, напълни ги със студена вода и погълна част от нея, преди

426

д ж . р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

427

да наплиска лицето си. Това подействаха донякъде отрезвяващо

Рот беше дал обещание на Бет и го спази, макар това да го

на съзнанието й.

убиваше. Когато заедно с братята най-накрая напуснаха „Салс",

Обвиненията, отправени от жената, бяха абсолютно безпоч­