Отмъстена любов

Той само вдигна рамене. Честно казано, беше изненадан, че

на тяхно място се настани тревожно отвращение.

не се беше опитала да му отнеме спомените.

- Съжалявам - каза той дрезгаво. - Съжалявам... Не мога...

Така щеше да е по-лесно. По-чисто.

Ривендж стана със залитане от леглото и взе завивката със

- Трябваше да отнема спомените ти - каза тя, с което го на­

себе си, изтегляйки я изпод нейното тяло. Действаше бързо, но

кара да се почуди дали четеше мислите му. - Снощи не бях на

не достатъчно, че тя да не забележи ерекцията му.

себе си, а ти си тръгна бързо и не успях да го направя. Сега,

Членът му беше твърд. Голям, дълъг и твърд до крайност.

разбира се, те вече са в дългосрочната ти памет, така че...

Въпреки това той се втурна в банята и затвори плътно вра­

Това беше причината да дойде, осъзна той. Искаше да я

тата.

увери, че ще си мълчи. Заминаването на Тор беше затвърдило

А после я заключи.

решението му. Когато Джон беше отишъл да говори с брата

и беше установил, че той отново е изчезнал и отново го е на­

правил, без да обели и дума, нещо у него се беше променило,

както камък, преместен от единия край на двора в другия води

до трайна промяна в пейзажа.

Джон беше сам. И по тази причина решението беше лично

ЖОН КАЗА НА КУИН И БЛЕЙ, ЧЕ ПРЕЗ НОЩТА ЩЕ ОСТАНЕ В

негово. Уважаваше Рот и Братството, но той не беше брат и

стаята си и когато се увери, че те повярваха на лъжата му,

можеше никога да не стане такъв. Беше вампир, разбира се, но

той се измъкна от къщата през входа за прислугата и отиде пра­

беше прекарал голяма част от живота си далече от расата, така

во в „Зироу Сам". Трябваше да действа бързо, защото със си­

че никога не успя да разбере напълно отвращението, изпитвано

гурност един от двамата щеше да реши да го провери и после

към симпатите. Социопати ли? Доколкото му беше известно,

шяха да организират акция по издирването му.

пример за това състояние можеше да се види в дома му, имай­

Отмина главния вход и се насочи към страничната алея, къ­

ки предвид поведението на Зейдист и Вишъс, преди да намерят

дето веднъж беше видял Хекс да пребива от бой един нещаст­

своите шелани.

ник с голяма уста и доза кокаин в джоба. Откри охранителната

Джон нямаше да докладва на краля за Хекс, за да бъде депор­

камера до задния изход, вдигна глава и се втренчи в обектива й.

тирана в колонията. Нямаше начин.

Когато вратата се отвори, не се наложи да поглежда, за да

Сега тонът й беше твърд.

знае, че беше тя.

- Какво искаш?

- Искаш ли да влезеш? - попита Хекс.

Като се имаха предвид отрепките, с които си имаше работа

Той поклати глава, като за първи път не се тревожеше за ба­

ежедневно, той изобщо не беше изненадан от въпроса й. Без да

риерата в общуването. По дяволите, не знаеше какво да й каже.

откъсва поглед от нея, той направи жест като че прерязва гър­

Не знаеше защо е тук. Просто трябваше да дойде.

лото си. Нищо, произнесе с устни.

Хекс пристъпи навън от клуба и опря гръб във вратата, като

Хекс го погледна със студените си сиви очи и той почувства

кръстоса единия си подкован ботуш пред другия.

как прониква в главата му, усети как се рови в мислите му. Ос­

- Каза ли на някого?

тави я сама да се убеди в намеренията му, защото това би й дало

Той я погледна право в очите и поклати глава.

сигурност повече от всички думи на света.

- Ще го направиш ли?

- Ти си неповторим, Джон Матю - каза тя тихо. - На твое

Той отново поклати глава.

място повечето биха извлекли полза за себе си. Особено при

С мек тон, с какъвто не я беше чувал да говори никога досе­

възможностите, които имам тук, в клуба.

га, нито беше очаквал да го стори, тя попита:

Той вдигна рамене.

- Защо?

- Накъде си се запътил тази нощ? И къде са приятелите ти?

274

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

275

Той поклати глава.

двете му приятелчета или може би някой от братята да се появят

- Искаш ли да поговорим за Тор? - Той закова поглед в

в опит да го открият. Щеше да им отговори, че не го е виждала

нея. - Съжалявам, мислиш за него.

и няма представа къде е.

Джон отново поклати глава, а нещо докосна лицето му и той

Точка по въпроса.

вдигна поглед. Започваше да вали сняг. Мънички снежинки, но­

Той защитаваше нея, тя защитаваше него.

сени от вятъра.

Край.

- Първият сняг за годината - отбеляза Хекс и се отдръпна от

Тя се беше насочила към ВИП зоната, когато предавателят

вратата. - А ти си без яке.

в ухото й се включи. След като охранителят спря да говори, тя

Той хвърли поглед към дрехите си и осъзна, че носеше само

вдигна часовника си към устата, за да му отвърне:

джинси и тениска. Поне се беше сетил да си обуе обувки.

- Заведи го в офиса ми.

Хекс пъхна ръка в джоба си и му подаде нещо. Ключ. Малък

След като се убеди, че теренът е чист от работещи момичета,

месингов ключ.

тя влезе в зоната за обикновени посетители и се загледа в де­

- Знам, че не искаш да се прибираш у дома, а моят апарта­

тектив Де ла Крус, който си проправяше път сред танцуващите.

мент е недалече от тук. Безопасен е и е под земята. Върви там,

- Да, Куин? - подхвърли Хекс, без да се обръща.

ако искаш, и остани колкото желаеш. Така ще получиш усамо­