Откуп

— А аз се интересувам да се върна към работата си. Благодаря, че дойдохте. Джанел, изпрати тези двамата. Отново.

Джанел се изправи.

— Искам да знам — обърна се тя към мен — какво означава, че се интересувате от онова, което не казва в съобщението?

— Беше ни обяснено, че синът ви скърбял за смъртта на Питър, но той дори не я споменава. Няма „кога е погребението“, нито „хванаха ли вече убиеца?“. Съпругът ви ни уверяваше, че Трип се обаждал редовно тук, но въпреки това момчето казва: „Не мога да се върна у дома и наистина не мога да говоря с татко“.

— Достатъчно! — намеси се Хънтър и се изправи зад бюрото. — Махайте се.

Спомних си думите на нашия нов кмет. „Хънтър Олдън може да бъде настъпателен, но не го оставяйте да ви притиска. Той не ви е началник — дори и да се опитва да се държи така.“ Надявах се, че ги помни и Кайли.

— Аз… още не съм приключил — изрекох като във версия за бедни на „Мръсния Хари“.

— И аз не съм — каза Джанел. — Продължавайте, детектив.

— Госпожо Олдън, съобщението на Трип е получено тази сутрин. Не на вашия домашен телефон или на мобилния ви, а от неговия учител — трета страна, чийто телефон не е настроен да проследи повикването. Трип е изчезнал след убийството и честно казано, това гласово съобщение звучи като доказателство, че е жив.

— Той е отвлечен, така ли? — попита Джанел.

— Не знаем, но ако беше така, онзи, който го е отвлякъл, би наредил на семейството да не се обажда в полицията. Това би било грешка, много вероятно такава, която би струвала живота на вашия син.

Джанел не каза нищо. Хънтър сложи ръка на рамото й.

— Надявам се да сте щастливи, детективи. Успяхте да уплашите до смърт моята съпруга. Работата ви тук е приключена. Освен ако нямате в какво да ни обвините, напуснете.

Няма закон срещу върховната арогантност, така че нямаше и в какво да го обвиним.

Напуснахме.

36.

Сайлъс Блекстоун придружи двете ченгета до входната врата и ги наблюдава, докато се отдалечиха с колата. Когато се връщаше към кабинета, чу крясъците.

Подсмихна се. Джанел избухваше като ядрена бомба.

— Защо не ми каза? — извика тя.

Хънтър запазваше хладнокръвие. Отговорът му беше толкова тих, че Блекстоун не можа да го долови. Ала гласът на Джанел прониза дебелата врата от махагон на кабинета.

— Да ме опазиш? Как? Като ми нареди да стоя настрана, защото не съм майка на Трип?

Блекстоун поклати глава. Внимавай, скъпа. С мъртвата съпруга престъпваш границите. Продължавай така и не бих се изненадал, ако Хънтър повика Уилър да се отърве и от теб.

— Колко пари искат? — попита Джанел.

Блекстоун не желаеше да пропусне този отговор в никакъв случай. Той се приближи до вратата.

Хънтър изрече уклончиво:

— Много.

— Няма значение — каза тя. — Имаме застраховка „Отвличане и откуп“.

Мълчание.

Вече не беше проблем, че Хънтър снишаваше глас. Блекстоун беше достатъчно близко, че да долови и движенията на телата им. Нямаше да чува по-ясно, дори да бе сложил бръмбари в стаята. Просто Хънтър не беше отронил и дума.

— Има ли проблем с О & О? — заинтересува се Джанел.

— Да, с откупа. Застрахователната компания ще плати до десет милиона, но този тип иска десет пъти по толкова.

— Сериозно ли говориш? — ужаси се Джанел. — Сто милиона долара?

Блекстоун също не можеше да повярва. И двамата сигурно бяха чули погрешно.

— Страхотни математически способности имаш, Джанел. Десет по десет прави сто. Сега извади десетте, които застрахователната компания ще плати, от стоте, дето този луд иска, и виж колко трябва да излязат от джоба ми.

— Не ми пука колко ще струва — викна Джанел. — Плати ги.

— За бедна малка дрипла от Алабама се оправяш доста бързо и волно с моите деветдесет милиона, а?

— Притежаваш повече, отколкото някога ще ти трябват. Но имаш само един син.

— Само че, преди да дам и един цент, трябва да се уверя, че този един син е жив. Снощи казах на оня тип, че искам обаждане за доказателство.

— Сега вече го получи.

— А също и ченгетата. Не мога да повярвам, че онзи задник учителят ги е намесил. Кой, по дяволите, е тоя?

— Сериозно? Не знаеш кой е Райън Медисън? Трип говори за него през цялото време. Той е наставник на сина ти от години.

— Е, господин наставникът е женчо, щом е извикал ченгетата. А откъде е разбрал, че трябва да повика точно тези двама детективи? Ще ти кажа откъде. Те са говорили с него вчера, когато са отишли в „Барнаби“, и са му заръчали да им се обади, ако се чуе с Трип. И той го е направил.

— Можеш ли да го обвиняваш за това? Полицията разследва убийство…

— Не ми пука! Пиша чекове на това училище, откакто Трип постъпи в детската градина. Най-малко по сто хилядарки годишно над и извън таксата. Не смяташ ли, че заради това ни дължат малко дискретност? Но не, този сладур учителят няма търпение да набере 911. Е, познай какво ще направя сега. Ще се погрижа да не може да го направи отново. Блекстоун!

Сайлъс трепна при звука на името си. Бързо се отдалечи.

— Идвам — извика от другата стая.