Откуп

Продължихме да се обстрелваме с остроумия чак до училището „Барнаби“ и когато стигнахме до кабинета на директора Маккормик, имах усмивка на лицето.

Райън Медисън, от друга страна, нямаше. Той вече не беше онзи симпатяга, дето ни караше да изпушим по една на покрива, когато се срещнахме вчера. Артистичният господин Медисън определено беше сразен.

— Нашият Райън е доста обезпокоен, и то оправдано — започна господин Маккормик с директорски тон. — Както и аз. Имаме проблем с отговорностите. „Барнаби“ не може да бъде замесено в такива неща.

— В какви неща? — попитах.

Четиримата бяхме в кабинета на Маккормик, а Медисън още не ни беше обяснил какво става.

— Трип Олдън ми е оставил гласова поща — каза Медисън. — Ще ви я пусна.

Той включи телефона си на високоговорител.

— Здравейте, мистър Медисън, имам нужда от голяма услуга. Моля, обадете се на моите хора и им кажете, че съм добре. Не мога да се прибера вкъщи и наистина няма как да говоря с татко. Просто им кажете, че съм добре. Благодаря.

— А вие обадихте ли се на родителите му?

— Не, не се обадих. — Медисън се надигна от стола си. — За някакъв тъпак ли ме мислите?

— Успокойте се, сър — каза Кайли. — Всички тук сме на една страна.

— Не, не сме — отвърна Медисън. — Вие разследвате убийство. Аз съм на страната, която не иска да има нищо общо с това. Загрижен съм за Трип Олдън, но ако той е убил шофьора си? Смятате ли, че искам да се окажа забъркан в нещо такова?

— Нямаме причина да подозираме, че Трип е убил Питър Шевалие — поясних.

— Това е вашият сценарий, детектив. А в моя всичко е възможно. Цялото това нещо се превръща в лош филм и аз не искам да участвам по никакъв начин в него.

Бяхме в сграда, където пушенето беше забранено, и беше ясно, че душата на Медисън стене за цигара.

— Добре тогава — съгласих се аз. — Ние можем да поемем нещата оттук. В колко часа беше обаждането?

Той погледна телефона си.

— 8:11 тази сутрин. Бях горе в стаята си.

— А къде беше телефонът ви, когато той се обади? — попита Кайли.

— Беше на… — Медисън замълча, осъзнал какво беше постигнала Кайли току-що.

— Продължете, сър — подкани го тя. — Къде беше телефонът ви, когато дойде обаждането?

— Беше на бюрото ми. И да, детектив, чух го да звъни, видях, че се обажда Трип и нарочно го оставих да се включи на гласова поща. Не искам да бъда въвлечен в драмата им. Това престъпление ли е?

— В никакъв случай — каза Кайли. — Предвид обстоятелствата е напълно разбираемо, че не сте приели разговора. Мога ли да взема телефона ви? Ще запиша гласовата поща на моя и с партньора ми ще предадем на семейство Олдън съобщението на Трип.

Той подаде на Кайли телефона си и извади пакет цигари.

— Отивам навън да запаля една. Ще се върна след няколко минути.

— Надявам се, че разбирате нашата дилема — погледна ни Маккормик, щом Медисън излезе. — Нашата работа е да развиваме тези млади мъже, не да се месим в личния им живот. Не знаем дали нежеланието на Трип да се обади вкъщи, е свързано със смъртта на господин Шевалие. Това е във вашата компетентност. „Барнаби“ трябва да остане настрана. Не можем да бъдем посредници между Трип и родителите му.

— Разбираме напълно — казах — и ще се радваме да предадем посланието на Трип на семейството.

Истината беше, че Хънтър Олдън определено криеше нещо и бяхме доволни на всеки повод да го подхванем пак.

35.

Двайсет минути по-късно бяхме там и натискахме звънеца на Олдън. Отвори ни Джанел. Подобно на Райън Медисън, тя също беше загубила част от блясъка си от предния ден. Беше все така красива, но днес лицето й беше помътено от притесненията, а зелените й очи бяха зачервени.

— О! — произнесе тя онова, което казват цивилизованите хора вместо: „Пак ли вие? Какво, по дяволите, искате сега?“.

— Имаме съобщение за вас от сина ви — казах.

Това послужи за полицейски еквивалент на „Сезам, отвори се“. Тя разтвори широко вратата и ни придружи до кабинета на съпруга си.

Най-напред почука.

Една дума прозвуча от другата страна на вратата.

— Какво?

— Хънтър, полицията се върна. Имат съобщение за нас от Трип.

Олдън отвори вратата и ни пусна вътре. Джанел седна. Ние останахме прави.

— Трип ви се е обадил, така ли? — попита Олдън.

— Не директно, но имаме съобщение от него за вас и за съпругата ви — отговорих.

— Да го чуем. — Той се настани на кожения стол зад бюрото.

— Това е семеен въпрос. — Посочих към Сайлъс Блекстоун, който стоеше в далечния ъгъл на стаята.

— Не му обръщайте внимание — каза Олдън. — Какво е съобщението?

— Оставено е на един от учителите на Трип преди по-малко от час — поясни Кайли. — От училището ни помолиха да ви го предадем.

Кайли пусна гласовата поща.

Джанел задържа дъха си, докато не чу: „Моля, обадете се на моите хора и им кажете, че съм добре“. Заля я вълна от облекчение, но веднага след това потръпна, когато Трип изрече: „Не мога да се прибера вкъщи и наистина не мога да говоря с татко“.

Хънтър остана с каменно лице.

— Е, нали ви казах — произнесе той веднага щом записът свърши. — Синът ми е добре. Той е наред. Чухте всяка негова дума.

— Интересуваме се повече от това, което премълча.