Нощен ездач

— Това, което правя днес, утре може да се окаже погрешно. И в Библията го пише, а и Аристотел го е казал. Ако правилно съм го разбрал, разбира се. За всяко нещо си има време. Човек дори не може да предположи на какво ще се окаже способен, когато му дойде времето. — И той отново се стрелна досущ като пепелянка към Мън, но сега в движението участваше и цялото му хилаво тяло. После вдигна ръка и разклати дългия си бинтован показалец. — Нашето време дойде! То е сега! Преди делото да е стигнало до съда! — и пръстът му се совна и забоде в гърдите на Мън като зареден револвер. — Точно сега, в тази минута, в сърцата на хората назрява буря. Не си мисли, че ти ще я предизвикаш. В Хънтър тя вече започна и все повече ще се усилва. Ти няма да я предизвикаш, но ще направиш така, че да я усетят. А и не можеш да я предотвратиш, защото е неизбежна, тъй както не можеш да спреш планински порой, а само да го отбиеш, за да напои плодородната равнина, вместо да отива нахалос!

— Вярно е, ти никого не предизвикваш! — отново скочи на крака Бил Крисчън. — Предизвиква ни оня мръсник Толивър! И копелдаците, дето стоят зад него и чиито имена не знам, но, бога ми, ще ми се да ги знам, та да ги изреждам всяка нощ наместо молитва! Толивър и другите като него! Само не ми казвай, че пак ще седнеш заедно да си пиете уискито, както правеше едно време!

Същата нощ, преди да си легне, Мън се съгласи да влезе в Братството за защита и надзор. Още преди да изрече „Да, съгласен съм“, знаеше, че ще го стори. Противеше се на аргументите им, на напиращия у него порив, вкопчваше се в настоящето с онзи сляп инстинкт, който се опълчва дори срещу желаната и очаквана промяна и кара човек да се бави, когато бяга от някое неприятно, но до болка познато място. А може би го правеше, за да изпита още по-силно сладостта на мълчаливото съгласие и облекчението да бъде още по-голямо, когато стигне до последния преход към увереността. Щом заяви „Да, съгласен съм“, забеляза как доктор Макдоналд, който през цялото време не беше отронил нито дума, му отправи своята полуусмивка, с която сякаш казваше, че от самото начало е знаел какво ще стане.

— Братство за защита и надзор! — възкликна Крисчън. — Голяма работа, нали? Защита и надзор! Много си умен, професоре! Прав ли съм, Пърс?

— Да, сър — съгласи се Мън.

— Винаги съм казвал, че е хубаво човек да е попрочел туй-онуй. От много глава не боли. Я го погледни какъв човек е станал! — и той посочи стройната, измършавяла фигура на професора.

— Благодаря, сър — отвърна оня и се изплю в огнището. — Тъкмо ми хрумна и девиз на нашето братство, само че на френски — и окашляйки се леко, добави: — „Le bras pour le droit!“

— Добре звучи! — отбеляза Крисчън. — Даже много добре!

— Благодаря, сър — отвърна професорът.

— И какво ще рече?

Ще рече — професор Бол сбра върховете на бинтованите си пръсти. — „Правдата е на страната на силата!“ Ха тъй! — възкликна Крисчън. — „Правдата е на страната на силата!“ Умна глава си ти, професоре, истината ти казвам! Нали, Пърс? — и той се обърна, шляпна Мън по рамото и го раздруса.

— Да, сър, вярно е — съгласи се той.

— Ама и доктора… — продължи Крисчън и посочи към стола на доктор Макдоналд. — И него си го бива! — Той се обърна и го подкани: — Мак, я му разкажи как започнахте вие във вашия район?

Онзи отпусна лулата и заговори с благия си, напевен глас:

— Няма какво толкова за разправяне. Вече сме организирали три малки отряда от свободни фермери. Наричаме ги отряди. Във всеки отряд влизат десет души плюс един десетник. Десет е хубаво, кръгло число. Десет отряда образуват дружина, начело на която стои командир. Професор Бол — и той посочи с лулата към тъста си — искаше да наречем командирите стотници, но решихме, че…

— В най-славните си дни — прекъсна го професорът — римляните са били преди всичко здрави селяни. Така е според историята. Нали помните как Цинцинат8 е обработвал четирите си югера земя? Най-обикновен селянин! А какво казва Цицерон по този повод?

— Да ме убиеш, ако знам! — възкликна Крисчън.

— Казваше — и той го прониза с поглед, а след него и другите двама по ред — „а villa in senatum arcessebatur et Curius et ceteri senes, exquo qui eos arcessebant viatores nominati sunt.“9

— Сериозно?! — повторно възкликна Крисчън.

— Сериозно — отвърна професор Бол. — Но да се върнем на думата стотник.

— Да — продължи доктор Макдоналд, — решихме, че като се каже „стотник“, мнозина може да се объркат, защото звучи малко чуждо, а и нашата околия гъмжи от чуждестранни изкупвачи.

— Но в Библията го пише — рече професорът. — „И рече Бог на стотника, и ако вярваш, то ще стане.“ В самата Библия, нали ви казах!

— Да, пише го — съгласи се любезно доктор Макдоналд. — Но не всеки жител на Хънтър познава Библията като теб, професоре, и не е изключено мнозина да се объркат. Затова решихме, че командир по-добре ще приляга.

— Може би — отвърна обидено професор Бол.