Мъртви за света

Той настани заместничката си на диван и незабавно започна да я бомбардира с въпроси. Казах им тихичко, че тръгвам, но никой не ми обърна внимание и аз побързах да се изнижа през задната врата.

В „Мерлот“ нямаше много клиенти. Обстановката изглеждаше доста спокойна, особено след навалицата от свръхсъщества предишната нощ. Прехвърчащите навън снежинки явно бяха накарали повечето редовни клиенти да се приберат по домовете си в трезво състояние. Но имаше и достатъчно смелчаци, които се грижеха двете с Арлийн да не скучаем. Сам ме хвана натясно точно когато товарех подноса си със седем халби бира. Нямаше търпение да узнае подробностите от предишната нощ.

— Ще ти разкажа по-късно — обещах аз и мислено си отбелязах да съкратят част от повествованието.

— Някакви следи от Джейсън? — попита той.

— Не — отвърнах и се почувствах по-тъжна от всякога. Диспечерите в полицията вече се дразнеха, когато чуеха гласа ми по телефона.

Кевин и Кения дойдоха да пийнат по едно след края на дежурството си. Докато им сервирах питиетата (бърбън с кола за него и джин с тоник за нея), Кения се обърна към мен и каза:

— Суки, продължаваме да издирваме брат ти. Съжалявам…

— Знам, че правите всичко възможно — отвърнах. — Огромно благодаря за цялата организация около спасителната операция!

Не знаех какво повече да кажа. Но неволно узнах други неща, които и двамата пазеха в тайна един от друг. Обичаха се. В това нямаше съмнение. Но Кевин знаеше, че майка му по-скоро ще пъхне главата си в газовата фурна, отколкото да позволи на сина си да се ожени за чернокожа; а Кения знаеше, че братята й предпочитат да размажат белия младеж в някоя стена, отколкото да го видят как води сестра им към олтара.

Нямах нужда от тази лична информация, от всичките тези интимни подробности; ненавиждах ги, съпротивлявах се, но те просто прииждаха в главата ми.

Но повече ме измъчваше изкушението да се намеся. Непрекъснато си повтарях, че имам достатъчно свои проблеми и без да създавам допълнителни грижи на околните. Знаех много добре, че подобни неща се пазят в тайна, но бях длъжница на двамата полицаи и стигнах до компромисно решение — ако чуех нещо хубаво, което бих могла да им кажа, щях да го направя.

След като затворихме бара, помогнах на Сам да вдигне столовете върху масите, за да улесним работата на Тери Белфльор, който идваше рано сутрин да забърше пода и да почисти тоалетните. Арлийн и Так се тръгнаха малко по-рано и още щом излязоха през служебния вход, ги чух да пеят на висок глас „Нека вали сняг“. Навън сигурно продължаваха да прехвръкват снежинки, но, честно казано, не ми се вярваше да натрупа. Замислих се за съществата, които бродеха тази нощ в гората и търсеха къде да се свият на топло и сухо. Сетих се за Деби Пелт, която лежеше заровена в някоя дупка, вкочанена завинаги.

Колко ли време щях да се сещам така за нея? Наложи се да си припомня каква отмъстителна и жестока жена беше Деби. Искрено се надявах времето да не заличи този мой спомен за нея.

Изправих се до прозореца и се загледах навън, но Сам побърза да ме изтръгне от вцепенението ми.

— Какво те тревожи, кажи ми? — попита той и ме улови за лакътя със силните си пръсти.

Въздъхнах, за кой ли път тази вечер.

— Просто се чудех какво може да се е случило с Джейсън — отвърнах аз, спестявайки му голяма част от истината.

Той ме потупа утешително по рамото.

— Разкажи ми за снощи — започна той и аз за миг си помислих, че има предвид Деби. После се сетих, че иска от мен да го информирам за битката с вещиците. Така и направих.

— Значи Пам най-после се появи у вас и ти я остави насаме с Ерик. — Звучеше доволен. — Явно е успяла да пречупи Халоу и я е принудила да развали магията. Тоест, Ерик вече няма амнезия, така ли?

— Да, така поне изглеждаше.

— Каза ли нещо по въпроса?

— Той не помни нищо от периода с амнезията — бавно изрекох аз. — Абсолютно нищо.

Сам извърна поглед от мен, преди да зададе следващия си въпрос.

— А ти как приемаш това?

— Доволна съм от развитието на нещата — отвърнах. — Така е най-добре за всички — само че аз вече нямаше да си имам другарче у дома. Засега отказвах да се замислям над тази страна на въпроса, но рано или късно щеше да ми се наложи.

— Калвин Норис намина следобед — каза той. — Ако знаех, че ще дойде, щях да ти дам дневната смяна.

— И?

— Останах с впечатлението, че е дошъл с надеждата да те види.

— Да, бе — изсумтях аз и изгледах Сам изпод вежди.

— Мисля, че намеренията му са сериозни, Суки.

— Сам — обидено го прекъснах аз. — Аз съм сама, така е, и понякога това не е много забавно, но се съм длъжна да се захващам с първия върколак, който е проявил интерес към мен.

Сам изглеждаше леко изненадам.

— Не е и нужно. Хората в Хотшот не са върколаци.

— Той ми каза, че са.

— Не, не са върколаци с главно „В“. Те също променят облика си, но са твърде горди да се причисляват под общ знаменател с всички останали свръхсъщества. Те се превръщат в пуми.

— Какво? — Причерня ми пред очите.

— Суки? Какво има?

— Пуми? Ти всъщност знаеш ли, че на пристана зад къщата на Джейсън имаше кървав отпечатък от лапа на пума?