Мъртви за света

Фелтън позна гласа му и незабавно отвори вратата. Той очевидно не страдаше от манията за чистота на Калвин, а мебелите му бяха нахвърляни безогледно наоколо. В движенията му се забелязваше някаква нечовешка грациозност, която тази вечер се набиваше на очи много повече, отколкото по време на спасителната акция. Имах чувството, че животинската му природа доминираше над човешката и това вероятно се дължеше именно на прекомерните кръвосмешения в този район.

— Къде е той? — попита Калвин без заобикалки.

Очите на Фелтън се разшириха от изненада и той трепна, сякаш се канеше да избяга. Но не обели и дума.

— Къде е? — отново попита Калвин. Тогава ръката му се трансформира в лапа и той го удари през лицето. — Жив ли е?

Притиснах устата си с длан, за да потисна напиращия отвътре писък. Фелтън се свлече на колене. От дълбоките драскотини на бузите му бликна кръв.

— В бараката отзад — едва чуто каза той.

Хукнах към вратата с такава скорост, че Сам не успя да ме настигне. Зад ъгъла на къщата се препънах в купчина дърва и се проснах по очи на земята. Може би по-късно щях да почувствам болката, но точно в този момент просто скочих на крака и се озовах в ръцете на Клавин Норис, който — точно както в гората — ме прехвърли над дървата за част от секундата. Самият той също ги прескочи със завидна лекота и миг по-късно вече се намирахме пред бараката. Съвсем обикновена барака; от онези, които се продават в „Сиърс“ или „Пени“. Сглобяваш я с помощта на съседите, а после идва бетонобъркачката и излива основата.

Вратата беше заключена, но Калвин разби бравата от първия опит и веднага светна лампата. Дори не очаквах в бараката да има електричество.

В първия момент не можах да повярвам, че гледам брат си, защото това същество нямаше нищо общо с Джейсън. Е, освен русата коса. Беше толкова мръсен и така вонеше въпреки ледения въздух, че аз неволно потръпнах. Гол до кръста, посинял от студ, легнал върху единично одеяло направо на циментовия под.

Коленичих до него и го прегърнах. Клепачите му трепнаха и той отвори очи.

— Суки? — недоверчиво прошепна. — Суки? Нима съм спасен?

— Да — отвърнах, макар да не бях абсолютно сигурна. Много добре помнех историята за шерифа, който открил нещо нередно в Хотшот и после изчезнал безследно. — Сега ще те отведем у дома.

Тогава забелязах следите от ухапвания.

По цялото му тяло.

— О, не — прошепнах. — О, не!

— Не съм го убил — обади се в своя защита Фелтън от другия край на бараката.

— Но си го нахапал — извиках аз и сама не можах да позная гласа си. — Искал си той да стане като теб.

— Да, защото не исках Кристъл да го харесва повече от мен. Тя знае, че ни е нужна свежа кръв, затова й позволих да бъде с него. Но тя обича мен! Само мен!

— И затова реши да отвлечеш брат ми! За да го затвориш тук и да го хапеш!

Джейсън нямаше сили да се изправи сам.

— Моля ви, отнесете го до пикапа — сухо казах аз, без да поглеждам никого в очите. Усещах как в гърдите ми се надига гняв като черен облак, като мощна вълна, но трябваше да го овладея. Поне докато се махнем оттук. Нямах друг избор.

Джейсън изпищя, когато Калвин и Сам го взеха на ръце. Увиха го в одеялото и го понесоха към колата. Аз се запрепъвах след тях с треперещи крака.

Миличкият Джейсън. Най-после го открих. При това жив. Вероятно щеше да се превръща в пума от време на време, но щеше да е близо до мен. Нямах представа дали за всички същества с двойствена природа важаха едни и същи правила, но Алсид ми беше казал, че изкуствените върколаци — ухапаните, а не ранените такива, — се превръщали в ужасни чудовища: онези полузверове, получовеци, които населяваха филмите на ужасите. Положих усилие да отклоня мислите си от този кошмар и ги насочих към нещо много по-приятно — завръщането на Джейсън.

Калвин внимателно положи брат ми на седалката, а Сам зае мястото си зад волана. Нямах търпение да седна до Джейсън, но Калвин ме дръпна настрана.

— Фелтън ще бъде наказан. Незабавно! — каза той.

Честно казано, наказанието на Фелтън не ме вълнуваше особено, но все пак кимнах, защото исках да се махна оттам със скоростта на светлината.

— След като ние ще се погрижим за Фелтън, възнамеряваш ли да уведомиш полицията за случилото се? — попита той. Опитваше се да звучи небрежно, но това беше много опасен момент, на живот и смърт. Много добре знаех каква участ застига хората, дръзнали да привлекат внимание към жителите на Хотшот.

— Не — отвърнах. — За всичко е виновен единствено Фелтън — макар че Кристъл със сигурност е била наясно с това или поне е подозирала нещо. Беше ми казала, че през онази нощ е подушила миризма на животно. Как би могла да не разпознае миризмата на пума! Сигурно през цялото време е знаела, че отпечатъкът е от лапата на Фелтън. Но сега не му беше времето да споменавам Кристъл; Калвин щеше да се сети и сам, рано или късно. — Освен това брат ми може би вече е един от вас. Ще има нужда от помощта ви — добавих аз възможно най-спокойно.

— При следващото пълнолуние ще дойда да взема Джейсън.

Отново кимнах.