Читаем Мъртви за света полностью

— Можеш ли да ми дадеш някакви насоки къде бих могла да ги намеря? — полагах огромни усилия да запазя спокойното изражение на лицето си, защото чувах мислите на Холи: ако новодошлите вещици наистина са заловили Джейсън, значи е в много тежко състояние, ако не и мъртъв.

Холи — все още дълбоко замислена — тревожно се вгледа през прозореца. Страхуваше се, че те могат да проследят нашия разговор и да я накажат, като навредят на сина й. Тези вещици бяха напълно способни на подобна жестокост. Техният живот се въртеше около една-единствена цел — да добият колкото се може по-голяма власт чрез всички възможни средства.

— Те все жени ли са? — попитах аз, защото подозирах, че Холи се кани да сложи край на разговора ни.

— Ако се надяваш, че Джейсън ще успее да ги очарова с мъжките си прелести, по-добре се откажи — каза Холи с ледено изражение на лицето. Не се опитваше да драматизира, нито пък търсеше някакъв ефект. Просто искаше да проумея, че тези хора са много опасни. — Между тях има и мъже. Те са… те не са нормални хора. Искам да кажа, че те… те дори не са нормални хора.

Напълно й вярвах. От момента, в който Бил Комптън за пръв път прекрачи прага на бар „Мерлот“, ми се наложи да повярвам в какви ли не странни неща.

Холи говореше така, сякаш знаеше за тази група много повече, отколкото очаквах… предоставяше ми много повече сведения, отколкото се бях надявала да измъкна от нея.

— Кое ги прави по-различни? — попитах.

— Те пият вампирска кръв — каза тя и бързо се огледа, сякаш се страхуваше, че я подслушват. От погледа й ме побиха тръпки. — Вещиците, които използват Силата, за да творят злини, са коварни създания. Но когато същите тези могъщи вещици пият и вампирска кръв… Суки, ти просто нямаш представа колко са опасни. Между тях има и върколаци. Моля те, стой далече от тях.

Върколаци? Ама че работа… не просто вещици, а вещици-върколаци, пиещи вампирска кръв? Сега вече наистина се тресях от страх.

— И къде се крият?

— Божичко, Суки, не ме ли слушаш?

— Слушам те, но трябва да разбера къде са!

— Те са в един стар склад, недалече от търговския център „Пиер Боужър“ — каза тя и аз веднага видях картина от обстановката в главата й. Холи е била там. Видяла ги е. А сега ги виждах и аз, благодарение на нея.

— Защо си ходила там? — попитах аз и тя неволно потръпна.

— Изобщо не исках да разговарям с теб! — ядосано каза тя. — Не трябваше дори да ти отговарям. Но аз съм излизала с Джейсън и… Ще ме убият заради теб, Суки Стакхаус. И мен, и момчето ми.

— Не, няма.

— Бях там, защото главатарката им изпрати съобщение до всички местни вещици. Извика ни на нещо като събрание и заяви, че всички сме длъжни да действаме според волята й. Някои се поддадоха, впечатлени от нейната решителност, от мощта й, но повечето от нас, провинциалните уикани, не одобряваме нито нейната наркомания — защото редовната употреба на вампирска кръв води до пристрастяване, — нито залитанията й към тъмната страна на магьосничеството. Нямам какво повече да ти кажа.

— Благодаря, Холи — искаше ми се да й кажа нещо, което да разсее страховете й, но тя нямаше търпение да си тръгна и аз реших да не я притеснявам повече. Фактът, че изобщо ме пусна да вляза, бе голям жест от нейна страна, тъй като тя наистина вярваше в моите телепатични способности. Независимо от слуховете, които чуваха, и независимо от доказателствата, които получаваха, хората предпочитаха да смятат, че мозъците им са неприкосновена територия.

И аз напълно ги разбирах.

На тръгване потупах Холи по рамото, но тя не помръдна от мястото си. Просто седеше на стария си диван и безнадеждно ме гледаше с кафявите си очи. Сякаш очакваше, че всеки момент някой ще нахълта през вратата и ще й пререже гърлото.

Този неин поглед ме уплаши повече, отколкото думите й, и аз побързах да се махна от „Кингфишър Армз“. На излизане огледах внимателно паркинга, но не видях познати лица.

В главата ми напираха нови и нови въпроси. Защо вещиците от Шривпорт биха отвлекли Джейсън? Защо точно него? Как изобщо са успели да направят връзка между Ерик и брат ми? Ще ми помогнат ли Пам и Чоу, или ще предпочетат да действат самостоятелно?

И чия кръв пиеха всъщност тези вещици?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука