Мъртви за света

Когато Холи отвори вратата, внезапно осъзнах колко много се е променила през последните няколко седмици. Тя от години боядисваше косата си в яркожълто, като глухарче. А сега беше матовочерна и на кичури. Имаше по четири обеци на всяко ухо и изглеждаше много отслабнала — костите на таза й ясно изпъкваха под тънкия плат на старите й джинси.

— Здрасти, Суки — любезно ме посрещна тя. — Тара ме попита дали имам нещо против да поговоря с теб, но аз се съмнявах, че ще се появиш. Съжалявам за Джейсън. Влизай.

Апартаментът наистина беше малък и макар че стените изглеждаха прясно боядисани, по всичко личеше, че е доста амортизиран от дългогодишна употреба. Основното помещение представляваше комбинация от гостна, трапезария и кухня, с барплот за закуска, разделящ кухненския бокс от останалата част на стаята. В ъгъла имаше кош за играчки, а върху издрасканата масичка за кафе — флакон с препарат за почистване и някакъв парцал. Холи явно си имаше работа.

— Съжалявам, ако прекъсвам нещо — извиних се аз.

— Няма проблем. Кока-кола? Сок?

— Не, благодаря. Къде е Коуди?

— Гостува на баща си — каза тя и се загледа в ръцете си. — Заведох го при него в деня след Коледа.

— Къде живее баща му?

— Дейвид живее в Спрингхил. Наскоро се ожени за приятелката си, Али. Тя вече си има две деца. Малкото й момиченце е на възрастта на Коуди и той много обича да си играе с нея. Непрекъснато говори за нея: „Шели това, Шели онова“ — Холи изглеждаше малко тъжна.

Дейвид Клиъри произхождаше от голям семеен клан. С братовчед му Фар бяхме съученици в гимназията. Искрено се надявах — за доброто на Коуди и най-вече за гените му — Дейвид да е по-умният от двамата братовчеди.

— Искам да говоря с теб за нещо много лично, Холи.

На лицето й се изписа изненада.

— Ами… ние никога не сме били много близки — каза тя. — Така че питай каквото искаш, а аз ще преценя дали да ти отговоря.

Замислих се точно как да формулирам онова, което исках да кажа — без да издавам тайни и без да я обидя.

— Ти вещица ли си, Холи? — попитах аз. Чувствах се неудобно, че използвам толкова драматична дума.

— По-скоро съм уикан.

— А би ли ми обяснила каква е разликата? — погледнах я за кратко в очите, но после реших да насоча вниманието си към сухите цветя в кошницата върху телевизора. Холи си мислеше, че мога да чета мислите й само ако я гледам в очите. (Визуалният контакт, също като докосването, действително прави четенето по-лесно, но изобщо не е задължителен.)

— Ами, да… бих — бавно отвърна тя след кратък размисъл. — Ти не се занимаваш с разнасяне на клюки.

— Всичко, което ми кажеш, ще си остане помежду ни — отново я погледнах в очите за кратко.

— Добре — каза тя. — Значи, ако си вещица, практикуваш магически ритуали, естествено.

Използваше „си“ вместо „съм“, помислих си аз. Предпочиташе да не прави твърде смели признания.

— Черпиш енергия от източници, до които обикновените хора не смеят да припарят. Но искам да уточня, че да си вещица не означава да бъдеш зъл. Или поне не бива да е така. Уиканите се придържат към собствена езическа религия. Ние почитаме Богинята Майка и имаме свой календар на свещените дни. Можеш да бъдеш както уикан, така и вещица. Или да предпочиташ едното малко повече от другото. Всичко е много индивидуално. Аз, например, практикувам магьосничество, но повече се интересувам от уиканския начин на живот. Ние вярваме, че всяко действие е допустимо, стига да не вреди на околните.

Колкото и да е странно, първата ми реакция от чутото бе смущение от факта, че Холи не е християнка. До този момент не се бях сблъсквала с хора, които да не вярват в християнските постулати (или поне такива, които открито да го завяват). В Шривпорт има синагога, но аз — доколкото ми е известно — не познавам нито един евреин. Боя се, че имам доста неясноти по тези въпроси.

— Разбирам. А познаваш ли много вещици?

— Не чак толкова много — Холи кимна няколко пъти, като продължаваше да избягва погледа ми.

Тогава случайно забелязах стария компютър, който стоеше върху разнебитената масичка в ъгъла на стаята.

— Поддържате ли връзка чрез интернет или по някакъв друг начин?

— О, да, разбира се.

— А случайно да знаеш за група вещици, които наскоро са пристигнали в Шривпорт?

Лицето на Холи доби изключително сериозно изражение. Правите й, тъмни вежди се събраха в една линия.

— Моля те, кажи ми, че нямаш нищо общо с тях — каза тя.

— Аз лично — не. Но познавам някой, който пострада лошо по тяхна вина. Освен това се опасявам, че те са отвлекли Джейсън.

— Значи е в голяма беда — безцеремонно заяви тя. — Предводителката на групата им е абсолютно безмилостна. Брат й не пада по-долу от нея. Та тази група… те не са като нас. Те не се опитват да открият по-добър начин на живот или пряк път за връзка с естествения свят, или заклинания за постигане на вътрешен мир. Те са уикани, но от злите.