Мъртви преди мрак

— Не — призна си. — Знаеш, госпожице Суки, че не си падам по тези вампирски истории. Според мен започваме да рушим стена, която би трябвало да укрепваме, стена между нас и така наречените заразени с вирус. На мнение съм, че Бог е отредил тази стена да бъде там, и аз самият ще правя каквото е по силите ми в подкрепа на това.

— Проблемът, Сид Мат, е, че аз лично прекрачвам тази стена със самото си съществуване.

След като цял живот бях мълчала за дарованието си, бях готова да го заявя, ако това би помогнало на Джейсън.

— Е, — отвърна Сид Мат решително, побутвайки очилата си нагоре по извивката на острия си нос — сигурен съм, че всеопрощаващият Бог ти е пратил с някаква цел този проблем, за който съм чувал. Трябва да се научиш да го използваш в Негова прослава.

Никой досега не ми бе казвал подобно нещо. Това беше идея, която трябваше да осмисля, когато намеря време.

— Опасявам се, че отклоних темата, а съм наясно, че времето ви е ценно — събрах мислите си. — Искам Джейсън да излезе под гаранция. Не разполагат с нищо, освен с косвени доказателства, които го свързват с убийството на Ейми. Не съм ли права?

— Той призна, че е бил с жертвата точно преди убийството, а и видеозаписът, на който полицаите ми обърнаха сериозно внимание, показва брат ти да прави секс с нея. Според часа и датата на записа той е бил заснет часове, ако не и минути преди смъртта й.

По дяволите необичайните креватни предпочитания на Джейсън!

— Брат ми въобще не пие много. А целият пикал вонеше на алкохол. Според мен е залят с него. Смятам, че ако се направи тест, ще стане ясно. Може Ейми да му е сипала някакъв наркотик в питието, което му е приготвила.

— Защо би го направила?

— Защото и тя като доста други жени му бе ядосана и го желаеше страшно много. Брат ми може да излиза с почти всяка, с която пожелае. Е, това е евфемизъм.

Сид Мат остана изненадан, че знам думата.

— Можеше да си легне с почти всяка, с която иска. Живот, за който повечето момчета само мечтаят — налегна ме умора, като мъгла. — А сега се оказа в затвора.

— Смяташ, че някой му е причинил това? Натопил го е за убийството?

— Да, точно така! — приведох се напред в опит да убедя този скептично настроен адвокат със силата на собствената си вяра. — Някой, който му завижда. Някой, който е запознат с ежедневието му и убива тези жени, когато Джейсън не е на работа. Някой, който е наясно, че Джейсън е правил секс с тези жени. Някой, който знае, че Джейсън обича да прави записи.

— Може да е почти всеки — констатира Сид Мат.

— Аха! — отвърнах тъжно. — Дори ако Джейсън бе тактичен да си мълчи с коя точно е бил, стигаше само да видиш с кого си тръгва, когато барът затваря. Достатъчно е да си наблюдателен и да си се поинтересувал от касетите при посещение в къщата му… Брат ми може донякъде да бе неморален, но не мисля, че би показал тези записи на когото и да било. Но пък би споделил с някой мъж, че обича да прави филми. Така че този мъж, който и да е той, вероятно е сключил сделка с Ейми, за която е знаел, че му е бясна. Може да й е казал, че ще си направи с него лоша шега или нещо от сорта.

— Брат ти никога не е бил арестуван — отбеляза Сид Мат.

— Не.

Замислих се, защото Джейсън ми бе казвал, че на няколко пъти едва му се разминало.

— Никакви провинения, изряден гражданин, стабилна работа. Може и да има шанс да му издействам пускане под гаранция. Но ако избяга, губиш всичко.

Въобще не ми бе минало през ума, че Джейсън би нарушил гаранцията. Нямах представа каква е процедурата и не знаех какво трябва да направя, но държах той да излезе от затвора. Да остане там, докато се води следствието… Затворен, би изглеждало, че дори е още по-виновен.

— Проучи въпроса и ми кажи какво трябва да направя — заръчах на адвоката. — Междувременно, мога ли да го посетя?

— Той предпочита да не го правиш — каза Сид Мат.

Това страшно ме нарани.

— Защо? — попитах, като с всички усилия се мъчех да не се разплача отново.

— Срамува се — отвърна адвокатът.

Мисълта Джейсън да се чувства засрамен бе невероятна.

— Е! — възкликнах и направих опит да насоча разговора към приключване, тъй като не бях доволна от срещата. — Обади ми се, когато мога да помогна с нещо.

Сид Мат кимна. Устните му потрепнаха леко. Притесних го. Определено се радваше, че си тръгва. Докато го гледах да се отдалечава с пикапа си, забелязах как нахлупи каубойската си шапка.

Когато напълно се стъмни, излязох да проверя Буба. Той седеше под един дъб с бутилки кръв до себе си. Празните на една страна, пълните — на друга.

Носех фенер и макар да знаех, че е там, пак се стреснах, когато го осветих. Поклатих глава. Няма спор, определено нещо се е объркало при трансформацията му. Със сигурност бях много доволна, че не мога да чета мислите му. Очите му пламтяха като на луд.

— Здрасти, маце — обади се той със силен южняшки акцент. — Как я караш? Дошла си да ми правиш компания, а?

— Само исках да се уверя, че се чувстваш удобно — отвърнах.

— Е, мога да се сетя за места, където бих се чувствал много по-добре, но понеже си момичето на Бил, няма да ги споменавам.

— Добре — отговорих лаконично.