Мъртви преди мрак

Доволен от обяснението ми, Анди затвори вратата.

Извадих дрехите на Джейсън от гардероба, оставих ги на дивана пред кучето и седнах с гръб. Но се усетих, че мога да го видя в огледалото над камината.

Около колито се издигна нещо като мъгла, сякаш въздухът жужи и вибрира от енергия. И тогава формата сред това напрежение започна да се променя. Когато мъглата се разсея, Сам стоеше там коленичил и чисто гол. Боже, какъв задник! Трябваше да се принудя да затворя очи, повтаряйки си, че не съм изневерила на Бил. Пък и неговият задник, заявих си твърдо, не отстъпваше по абсолютно нищо.

— Готов съм — каза Сам толкова близо зад мен, че подскочих.

Изправих се бързо и се обърнах да го погледна. Лицето му бе само на сантиметри от моето.

— Суки… — Произнесе го с глас, изпълнен с надежда.

Сложи ръка на рамото ми и го погали. Ядосах се на себе си, защото част от мен искаше да откликне.

— Слушай, мой човек, можеше да ми кажеш за себе си, когато и да е през последните няколко години. Познаваме се от колко… от четири години? И повече дори. И независимо от факта, че те виждам почти всеки ден, не каза нищо, докато Бил не прояви интерес към мен. — Не бях в състояние да измисля как да завърша и махнах с ръка.

За щастие Сам се отдръпна.

— Не осъзнавах какво имам пред себе си, докато не се оказа, че може да ми бъде отнето… — отвърна тихо.

Нямаше какво да отговоря.

— Трябва да се прибираш — заявих. — И по-добре да стигнем там, без никой да забележи. Сериозно говоря.

Това си бе достатъчно рисковано и без някой злонамерен като Рене да види Сам в колата ми рано сутринта, да си направи грешни заключения и да ги сподели с Бил.

Потеглихме. Сам се сви на задната седалка. Отбих предпазливо зад бара. Там имаше един пикап, черен с розово и светлосиньо. На Джейсън.

— Ооо! — възкликнах.

— Какво? — Гласът на Сам прозвуча някак приглушено.

— Нека да огледам — казах, започвайки да се безпокоя.

Защо брат ми би оставил колата си на паркинга за персонала? И ми се струваше, че в пикапа има някого.

Отворих вратата на колата си и зачаках фигурата в пикапа да издаде звук. Оглеждах се за някакво движение. Нищо. Закрачих по чакъла, по-уплашена от когато и да било денем. Когато приближих до прозореца, забелязах, че фигурата вътре е Джейсън. Бе се отпуснал тежко зад кормилото. По ризата му имаше петна, брадичката му бе опряна на гърдите, ръцете висяха отпуснати върху седалката, а по хубавото му лице имаше белег от одраскване. Върху жабката на пикапа видях ненадписана видео касета.

— Сам! — извиках, ненавиждайки страха в гласа си. — Моля те, ела!

Изненадващо бързо, Сам се оказа до мен. Пресегна се да отвори вратата на автомобила. Тъй като очевидно пикапът бе стоял там поне няколко часа, бе покрит с капки. Бе лято и заради вдигнатите стъкла миризмата, която се разнесе, бе силна — кръв, секс и алкохол.

— Обади се на бърза помощ! — казах на мига, докато Сам проверяваше пулса на Джейсън, а после ме погледна колебливо.

— Сигурна ли си, че искаш това? — попита ме.

— Разбира се. Той е в безсъзнание.

— Суки, почакай. Помисли само.

Може би след малко щях да мисля другояче, но точно в този момент Арлийн спря със стария си син форд. Сам въздъхна и влезе в караваната си, за да се обади по телефона.

Бях толкова наивна. Ето какво се случва, когато си бил съвестен гражданин през целия си живот. Придружих Джейсън до малката местна болница, без да обръщам внимание на полицията, оглеждаща щателно пикапа му. Сляпа за полицейската кола, която следваше линейката. Доверих се напълно на лекаря от спешното отделение, когато ми каза да се прибера у дома и че ще ми се обади, щом брат ми се свести. Каза, че той очевидно е изпаднал в безсъзнание под въздействието на алкохол или наркотици. Но Джейсън никога преди не е пил толкова и не употребяваше наркотици. Пропадналият живот на улицата на братовчедка ни Хадли бе повече от красноречив пример за нас. Споделих с доктора всичко това, той ме изслуша и ме прати да си ходя.

Без да зная какво да мисля, се прибрах у дома. Анди Белфльор ми бе оставил бележка да ме уведоми, че пейджърът го събудил, нищо повече. По-късно разбрах, че той всъщност е бил в болницата, докато и аз бях там, и от уважение е изчакал да си тръгна, за да закопчае Джейсън с белезници към леглото.

12.

САМ ДОЙДЕ КЪМ ЕДИНАЙСЕТ И МЕ ОСВЕДОМИ:

— Суки, ще задържат Джейсън веднага след като се свести, което, по всичко личи, ще стане скоро.

Не ми каза как е разбрал и аз не попитах. Вгледах се в него и по лицето ми започнаха да се стичат сълзи. При всеки друг случай щях да се замисля колко зле изглеждам, когато плача, но сега не ми пукаше. Бях кълбо от нерви, страхувах се за брат си, скърбях за Ейми Бърли и бях изпълнена с гняв към полицията, че допуска такава глупава грешка. Като капак на всичко, Бил ми липсваше.

— Според тях Ейми Бърли се е отбранявала. Смятат, че Джейсън се е напил, след като я е убил.

— Благодаря, че ме осведоми, Сам — гласът ми прозвуча слабо. — По-добре сега се връщай на работа.