Мъртви преди мрак

Той живее в старата къща на родителите ни, онази, в която живеехме, когато загинаха при наводнението. След смъртта им и двамата се преместихме при баба, но след втората година в университета Джейсън започна работа към общината и се върна в къщата, която по документи е наполовина моя.

— Да ти дам ли някакви пари за това? — попитах.

— Не, няма проблем.

И двамата получаваме заплати, но имаме и малък доход от фонд, основан при откриването на петролен кладенец в имота на родителите ни. Беше изчерпан за няколко години, но нашите и баба се погрижили парите да бъдат инвестирани. Този допълнителен доход спести на двама ни доста главоболия. И идея си нямам как баба щеше да ни отгледа, ако не бяха тези пари. Тя си беше решила, че няма да продаде нищо от земята, а нейните доходи не бяха повече от минималното. Това бе една от причините, поради която не си наемах апартамент. Като живея с нея и се върна от пазар с пълна чанта, тя го приема за нормално, но да напазарувам, да донеса покупките в къщата й, да ги оставя на масата и да се прибера в своя дом, това вече би сметнала за подаяние и би я вбесило.

— Какъв модел купи? — попитах само за да покажа интерес.

Той само това и чакаше. Беше луд на тема битови уреди и искаше да опише подробно избора си на нов бойлер. Следях разказа му, доколкото мога.

Тогава той сам смени темата.

— Хей, Суки, спомняш ли си Модет Пикинс?

— Естествено — отвърнах изненадана. — В гимназията бяхме в един клас.

— Някой я е убил снощи в апартамента й.

Двете с баба направо изтръпнахме.

— Кога? — попита баба, учудена, че все още не е чула за това.

— Открили я тази сутрин в спалнята й. Шефът й я потърсил, за да разбере защо не се е появила на работа вчера и днес, но никой не се обадил. Тогава отишъл до тях, извикал портиера и отключили вратата. Сещаш ли се, живее срещу Джийн — Ан.

В Бон Темпс имаше само един истински жилищен комплекс, така че веднага се досетихме за коя сграда точно говори. У — образна, двуетажна, съставена от три блока.

— Там ли са я убили? — призля ми. Спомнях си ясно Модет. Имаше широка долна челюст и квадратен задник, красива черна коса и яки рамене. Беше зубрачка, без никакви амбиции или постижения. — Доколкото си спомням, работеше за „Грабит Куик“. — Това беше бензиностанция с магазин.

— Работи там близо година, струва ми се — потвърди Джейсън.

— Как е станало?

Баба гледаше с онзи поглед, с който добродетелните хора очакват да чуят лоши новини.

— Имала ухапвания от вампир по слабините — рече брат ми, забил поглед в чинията. — Но не това я е убило. Била е удушена. Джийн — Ан каза, че обичала да ходи във вампирския бар в Шривпорт, когато имала по няколко почивни дни, така че вероятно там се е сдобила с ухапванията. Може и да не е бил вампирът на Суки.

— Тя не беше ли вампфен?

Направо ми се повдигна, като си представих флегматичната, едра Модет, облечена в странните черни дрехи, които вампфеновете предпочитат.

— Това пък какво ще рече? — попита баба. Сигурно бе пропуснала възникването на феномена „Сали Джеси“.

— Хора, които се срещат с вампири и се кефят да бъдат хапани. Вампирски групи. Не живеят дълго, струва ми се, понеже твърде често искат да ги хапят и рано или късно, неизбежното ги застига.

— Но не ухапването е убило Модет. — Баба искаше да се увери, че е разбрала правилно.

— Не, удушена е.

Джейсън почти привършваше обяда си.

— Ти не зареждаш ли винаги от „Грабит“? — попитах.

— Аха, като много други.

— А нямаше ли си вземане-даване с Модет по едно време?

— Е, може и така да се каже — отвърна той предпазливо.

Приех това за „Спях с Модет, когато няма с коя друга“.

— Дано шерифът не пожелае да говори с теб — каза баба и неодобрително заклати глава, сякаш това щеше да помогне.

— Какво? — почервеня Джейсън, придобивайки отбранителен вид.

— Виждал си се с Модет в магазина всеки път, когато си зареждал газ, бил си й нещо като гадже, след което тя хвърля топа в апартамент, който ти е добре познат — обобщих аз.

Не беше кой знае какво, но не беше и нищо. В Бон Темпс се бяха случвали само няколко необичайни убийства. При разследването им имах чувството, че ще преобърнат всеки камък.

— Не съм единственият клиент. Много други мъже зареждат там и всички до един познават Модет.

— Да, но в какъв смисъл — рече баба изведнъж. — Тя не е проституирала, нали! В такъв случай е споделяла с кого се среща.

— Не беше такава, просто обичаше да се забавлява. — Предвид егоцентричния му характер беше мило от негова страна да защитава момичето. Погледнах големия си брат с малко по-добро око. — Предполагам, че беше малко самотна — допълни той.

Джейсън ни погледна и забеляза, че сме изненадани и разчувствани.

— Като заговорихме за проститутки, — каза припряно — има една в Монро, която се е специализирала с вампири. Има си човек с кол, в случай че някой прекали. Пие синтетична кръв, за да си възвръща изгубената.

Това си беше доста рязка смяна на темата. С баба се замислихме за въпрос, който не би прозвучал непристойно.

— Чудя се колко ли взема — обадих се аз.

И двете останахме със зяпнали уста, щом чухме числото.