Мъртви преди мрак

— Бих искала да зная дали сте виждали някоя от тези жени в бара. — Нямах намерение да покажа снимката на Джейсън пред жената вампир. Би било като да й го сервирам на тепсия.

Те погледнаха снимките. Лицето на Бил беше безизразно. Ерик вдигна поглед.

— Бил съм с тази — рече спокойно, посочвайки снимката на Доун. — Обичаше да я боли.

Пам повдигна вежди. Усетих изненадата й, че Ерик ми отговори. Изглежда, се почувства някак задължена да последва примера му.

— Аз съм виждала и двете, но никога не съм била, с която и да е от тях. Тази — перна снимката на Модет — беше супержалка.

— Много ви благодаря! Не желая да отнемам повече от времето ви — отвърнах и понечих да се обърна и да си вървя, но Бил продължаваше да държи здраво ръката ми.

— Доколко си привързан към тази своя приятелка, Бил? — попита Ерик.

Отне ми известно време да схвана въпроса. Красавецът Ерик питаше дали може да ме заеме.

— Тя е моя — отвърна Бил, но този път не изръмжа както на отвратителните вампири от Монро. Въпреки това прозвуча достатъчно категорично.

Ерик приведе русокосата си глава и ме изгледа още веднъж. Добре че поне започна от лицето.

Бил, изглежда, се поуспокои. Поклони му се, като някак отнесе жеста и към Пам, отстъпи две крачки назад и най-после ми позволи да обърна гръб на двойката.

— Боже мили, какво беше всичко това? — прошепнах с яд, защото утре навярно щях да имам голяма синина. — Това ли е въпросната йерархия по възраст?

— Йерархия — произнесе замислено Бил. — Може и така да се каже. — По начина, по който присви устни, бях сигурна, че едва не се разсмя. — Ако ти проявяваше интерес, бях длъжен да те оставя да отидеш с Ерик — допълни, след като се настанихме на местата си и отпихме от питиетата си.

— Не — отвърнах рязко.

— Защо не каза нищо, когато вампфеновете идваха да ме прелъстяват и се опитваха да ме отнемат от теб?

Все едно говорехме на различни езици. Вероятно вампирите не обръщат особено внимание на отсенките в общуването. Явно щеше да ми се наложи да обяснявам нещо, което не би могло да се изкаже с думи.

В знак на силно раздразнение издадох изключително неподобаващ за дама звук.

— Добре — отсякох. — Виж, Бил! Когато дойде у дома, аз бях тази, която те покани. За да дойдеш тук с мен, пак аз трябваше да те поканя. Ти така и не си ме канил да излезем. Спотайването край отбивката за дома ми не се брои. Както не се брои и молбата ти да намина край вас, за да ти оставя списъка с телефоните на майстори. Излиза, че само аз съм те канила на срещи. Как бих могла да ти кажа да останеш с мен, ако ти желаеш да отидеш? Ако тези момичета или момчето съответно ще ти дадат да пиеш от кръвта им, не мисля, че имам каквото и да било право да заставам на пътя ти.

— Ерик изглежда много по-добре от мен — отвърна Бил. — И е много по-могъщ. А и чувам, че сексът с него е незабравим. Освен това е толкова древен, че се нуждае само от няколко глътки кръв, за да поддържа силата си. Почти никога не убива. Така че той е един вид от добрите сред вампирите. Още можеш да отидеш при него. Той продължава да те гледа. Ако не беше с мен, щеше да се пробва да те омае.

— Не желая да отивам при Ерик — отвърнах категорично.

— А аз не желая да последвам никого от вампфеновете — каза той.

Минута-две стояхме, без да си кажем нищо.

— Значи се изяснихме? — попитах озадачена.

— Да.

Отне ни още няколко минути размисъл върху това.

— Искаш ли още едно питие? — попита той.

— Да, освен ако ти не желаеш да се връщаш.

— Не, няма проблем.

Той отиде до бара. Пам си тръгна, а Ерик се вторачи в мен. Останах загледана в ръцете си, опитвайки се да демонстрирам сдържаност. Нещо като силни тръпки полази цялото ми тяло. Имах неприятното усещане, че Ерик се опитва да ми въздейства. Рискувах и му хвърлих един бърз поглед. Естествено, той ме гледаше очакващо. Какво ли се предполагаше да направя: да си сваля роклята; да залая като куче; да сритам Бил в пищяла? По дяволите!

Бил се върна с питиетата.

— Той ще разбере, че не съм нормална — казах мрачно.

Бил явно схвана какво имам предвид.

— Той нарушава правилата, като се опитва да ти въздейства с обаянието си, независимо че му заявих, че си моя — заяви Бил, звучеше истински вбесен. Не прозвуча обаче разгорещено, както аз бих звучала, а напротив — още по-студено.

— Ти май на всички това разправяш — смотолевих. „Без да правиш каквото и да било по въпроса“, добавих наум.

— Това е традиция сред вампирите — обясни ми отново. — Ако те обявя за моя, никой друг няма право да се храни от теб.

— Да се храни от мен? Как звучи само! — отвърнах язвително и за цели две секунди по лицето на Бил бе изписано раздразнение.

— Покровителствам те — каза, а гласът му не звучеше толкова неутрален, колкото обикновено.

— Да ти е хрумвало, че аз…

Изведнъж спрях. Затворих очи и започнах да броя до десет. Когато понечих да го погледна отново, видях, че се е загледал в мен, без да мигва. Разбрах, че веднага ме усети.

— Че… нямаш нужда да те защитават? — предположи предпазливо. — А защитаваш мен?

Останах безмълвна. Това го умеех.