Мъртви преди мрак

— Слушай, не трябва да им разказваш гадории за инфекциите и глада — започнах аз. — Те си имат своя представа за войната. Не че са глупави, преживели са други войни, но биха искали да разберат повече за начина на живот на хората по онова време, за униформите и военните действия.

— Обикновени неща.

Поех си дълбоко дъх.

— Аха.

— Ти ще бъдеш ли доволна, ако го направя?

— Какво значение има това? Баба ще е доволна. А и след като си в Бон Темпс и имаш желание да се установиш тук, ще е добър ход от твоя страна за репутацията ти.

— Ти доволна ли ще си?

Не беше от мъжете, чийто въпрос можеш да подминеш.

— Добре де, да.

— Тогава ще го направя.

— Баба помоли да се нахраниш, преди да отидеш — казах.

Отново чух гърления смях. Този път беше по-дълбок.

— Сега вече с нетърпение очаквам срещата с нея. Може ли да ти се обадя някоя вечер?

— Естествено. Утре ще е последната ми нощна смяна и след това ще почивам два дни, така че в четвъртък вечер ще съм свободна — вдигнах ръка да погледна колко е часът. Часовникът работеше, но стъклото бе зацапано със засъхнала кръв. — Уф! — възкликнах наплюнчвайки пръста си да го изчистя. Натиснах бутона за осветлението и направо зяпнах, когато видях какво показва. — Божичко, трябва да се прибирам! Дано баба да е заспала вече.

— Тя сигурно се притеснява за теб, да си сама навън до толкова късно — промълви Бил. Звучеше така, сякаш също не го одобрява.

Дали не се бе сетил за Модет? За кратък миг бях дълбоко обезпокоена от мисълта дали не я е познавал. Дали не го е канила да отиде с нея у тях… Но отхвърлих идеята. Категорично. Нямах желание да се занимавам със странната и ужасна история за живота и смъртта й. Не желаех този кошмар да хвърля сянка върху малкото ми късче щастие.

— Такава ми е работата — отвърнах рязко. — Няма какво да се прави. Пък и невинаги съм нощна смяна. Но когато имам възможност, си вземам почивни дни.

— Защо?

Вампирът ми помогна да стана, след което набързо се надигна от земята.

— Повече бакшиши, повече работа. И не ми остава време да мисля.

— Но вечер е опасно — заяви той недоволно. Нямаше как да премълча.

— Недей да звучиш като баба ми — сгълчах го нежно.

Почти стигнахме до паркинга.

— По-стар съм от баба ти — напомни ми той.

Това сложи край на разговора. След като излязох от гората, спрях и се огледах. Паркингът изглеждаше нормално, сякаш никога нищо не се бе случило там. Сякаш не бях пребита почти до смърт ей там, на чакъла. И сякаш Негодниците не бяха намерили там смъртта си.

Осветлението в бара и в караваната на Сам бе угасено.

Чакълът бе мокър, но не и окървавен. Чантата ми си стоеше на капака на колата ми.

— Ами кучето? — попитах аз. Обърнах се да погледна спасителя си. Нямаше го.

2.

НА СЛЕДВАЩАТА СУТРИН СТАНАХ ДОСТА КЪСНО, в което нямаше нищо изненадващо. За мое успокоение, когато се прибрах у дома, баба вече бе заспала. Успях да се добера до леглото си, без да я разбудя. Пиех кафето си на кухненската маса, а баба подреждаше килера, когато телефонът звънна. Тя се отпусна на табуретката до шкафчето, обичайната й поза за говорене по телефона.

— Ало! — каза. Не знам защо, но винаги звучеше така, сякаш не е в настроение, все едно обаждането е последното нещо на света, с което й се занимава. Със сигурност знаех, че не е така.

— Здравей, Евърли. Не, стоя тук и си говоря със Суки. Тя стана преди малко. Не, не съм гледала новините днес. Не, не, никой не ми се е обаждал още. Какво? Какво торнадо? Но снощи беше спокойно. Четирите ъгъла? Така ли? Не! Не може да бъде! Наистина ли? И двамата ли? Тц, тц, тц. Какво каза Майк Спенсър?

Майк Спенсър беше следовател. У мен се зароди странно усещане. Изпих си кафето и си налях втора чаша. Помислих, че ще ми е необходима.

След малко баба затвори телефона.

— Суки, няма да повярваш какво е станало!

Искаше ми се да се обзаложа, че мога.

— Какво? — попитах, опитвайки се да не изглеждам виновна.

— Без значение колко спокойно изглеждаше времето, снощи трябва да се е извило торнадо при Четирите ъгъла. Преобърнало караваната под наем, в която живеела една двойка. И двамата са мъртви, заклещени под нея и направо смачкани. Майк казал, че никога не бил виждал подобно нещо.

— Ще изпрати ли телата за аутопсия?

— Ами, мисля, че трябва, макар според Стела причината за смъртта да била повече от очевидна. Караваната била преобърната на една страна, колата им била наполовина отгоре. А в двора имало изкоренени дървета.

— Божичко! — прошепнах, мислейки за силата, която се изисква, за да се направи всичко това.

— Миличка, така и не ми каза дали приятелят ти, вампирът, се появи снощи.

Подскочих виновно, но след това осъзнах, че баба просто прескочи от една тема на друга. Всеки ден ме питаше дали не съм виждала Бил и най-после можех да й отговоря положително. Но щеше да е с натежало сърце.

Естествено, баба само дето не затанцува от радост. Запърха из стаята, като че самият принц Чарлз щеше да й гостува.

— Ще дойде утре вечер, така ли! По кое време? — попита тя.

— По здрач — отвърнах.