Читаем Мъртви на прага полностью

— О, ами… опитвахме се да хващаме жертвите си неподготвени — небрежно отвърна той. — Обикновено се подвизавахме по американското крайбрежие, в близост до Ню Орлиънс, където отвличахме малки товарни кораби. Аз плавах на малка едномачтова лодка, така че не можехме да нападаме твърде големи или добре охранявани кораби. Но когато настигнехме някоя тримачтова платноходка, падаше страхотна битка! — Той въздъхна, припомняйки си щастливото преживяване да ръгаш хората със сабя, предполагам.

— А какво се случи с теб? — учтиво попитах аз. Имах предвид как се е разделил с топлокръвния живот на безпощаден грабител и убиец и го е заменил е вампирския еквивалент на същото.

— Една вечер взехме на абордаж испански галеон, на който нямаше жив екипаж — каза той. Забелязах, че ръцете му неволно се свиха в юмруци, а гласът му доби ледени нотки. — Поехме към Тортуга. Здрачаваше се. Аз бях първият човек, който слезе в трюма. И онзи, който се намираше в трюма, ме спипа пръв.

След тази кратка история двамата замълчахме по взаимно съгласие.

Сам лежеше на дивана във всекидневната си. Двойната му каравана се намираше под прав ъгъл със задната стена на „Мерлот“, така че когато отвореше вратата си, получаваше изглед към паркинга, а не към гърба на бара и огромния контейнер за боклук, разположен между служебния вход и вратата на кухнята.

— А, ето ви и вас! — изсумтя той. Сам не обичаше да седи на едно място. А гипсираният му крак го принуждаваше да лежи закотвен на дивана и това го побъркваше. Как ли щеше да се чувства по време на следващото пълнолуние? Дали кракът му щеше да се е излекувал достатъчно, че да успее да се трансформира? А ако успееше, какво щеше да се случи с гипса? Познавала съм и други ранени свръхсъщества, но не съм била около тях в процеса на възстановяването им, така че това беше нова територия за мен. — Пече се чудех дали не сте се изгубили по пътя. — Острият тон на Сам ме върна в настоящето.

— Божичко, Суки, благодаря ти, довела си ни охранител — казах. — Съжалявам за унизителното преживяване да молиш Ерик за услуга от мое име. — В момента изобщо не ми пукаше дали ми е шеф, или не.

Сам се почувства неудобно.

— Значи Ерик се е съгласил — каза той и кимна към пирата.

— Чарлз Туайнинг, на вашите услуги — каза вампирът.

Сам се ококори насреща му.

— Ами… добре. Аз съм Сам Мерлот, собственик на бара. Оценявам готовността ви да ни помогнете в този труден момент.

— Получих заповед да го направя — хладно рече вампирът.

— Значи сделката е за подслон, храна и услуга — обърна се Сам към мен. — Дължа на Ерик услуга. — Всеки човек, дори и най-добросърдечният, би описал тона му като сумтене.

— Да! — Вече кипях от ярост. — Ти ме изпрати да направя сделка. Консултирах се с теб за условията! Това е сделката, която направих. Ти помоли Ерик за услуга; той получава услуга в замяна. В крайна сметка всичко се свежда до това, независимо от твоите очаквания.

Сам кимна, макар че не изглеждаше особено доволен.

— Освен това си промених решението — каза той. — Смятам, че нашият господин Туайнинг трябва да отседне при теб.

— И защо така смяташ?

— Килерът ми се стори твърде тесен. Нали имаш светлоустойчиво място за вампири?

— Не си ме питал дали съм съгласна.

— Отказваш да го направиш, така ли?

— Да! Къщата ми не е хотел за вампири!

— Но ти работиш за мен… и той работи за мен…

— Аха. А би ли помолил Арлийн или Холи да го вземат у тях?

Сам изглеждаше още по-озадачен.

— Ами… не, но… това е защото… — И млъкна.

— Чудиш се как да довършиш изречението, нали? — изръмжах аз. — Добре, приятелче, изчезвам оттук. Прекарах цяла вечер в крайно неудобно положение заради теб. И какво получавам в замяна? Едно благодаря да беше казал!

Излязох от караваната като буреносен облак. Не тръшнах вратата, защото не исках да се държа като  хлапачка. Разумните възрастни хора не тръшкат врати. И не хленчат. Е, може би не се и чумерят като буреносни облаци. Но бях на косъм да цапардосам Сам, затова избрах да напусна стаята му по най-бързия начин. Сам е един от най-любимите ми хора на света. Обикновено е така, но… не и днес.

През следващите три дни бях дневна смяна (макар да не бях сигурна дали не съм уволнена). На другата сутрин пристигнах в бара около единайсет. Докато тичах през проливния дъжд към служебния вход, облечена в грозния си, но полезен дъждобран, бях почти сигурна, че Сам ще ми връчи последния чек със заплатата и ще хлопне вратата под носа ми. Ала него го нямаше. За миг изпитах нещо като разочарование. Може би неволно съм се надявала да продължим словесната си престрелка — доста неразумно желание от моя страна.

Тери Белфльор отново заместваше Сам и отдалеч си личеше, че днес не му е ден. Не беше препоръчително да му задавам въпроси или дори да го заговарям за нещо отвъд рамките на питейните поръчки.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Измена. Я от тебя ухожу
Измена. Я от тебя ухожу

- Милый! Наконец-то ты приехал! Эта старая кляча чуть не угробила нас с малышом!Я хотела в очередной раз возмутиться и потребовать, чтобы меня не называли старой, но застыла.К молоденькой блондинке, чья машина пострадала в небольшом ДТП по моей вине, размашистым шагом направлялся… мой муж.- Я всё улажу, моя девочка… Где она?Вцепившись в пальцы дочери, я ждала момента, когда блондинка укажет на меня. Муж повернулся резко, в глазах его вспыхнула злость, которая сразу сменилась оторопью.Я крепче сжала руку дочки и шепнула:- Уходим, Малинка… Бежим…Возвращаясь утром от врача, который ошарашил тем, что жду ребёнка, я совсем не ждала, что попаду в небольшую аварию. И уж полнейшим сюрпризом стал тот факт, что за рулём второй машины сидела… беременная любовница моего мужа.От автора: все дети в романе точно останутся живы :)

Полина Рей

Современные любовные романы / Романы про измену