Мъртви на прага

— Как се случи това? — Новината привлече вниманието на Ерик.

Обясних му. Леко потреперих, докато му разказвах колко тиха е била нощта и че двамата със Сам сме били сами.

— Арлийн тъкмо беше напуснала паркинга. Отиде си вкъщи, без да разбере нищичко. Новата готвачка, Суити, също си беше тръгнала. Някой го простреля откъм горичката в северната част на паркинга. — Отново потреперих, този път от страх.

— Ти близо ли беше?

— О… ами… — Гласът ми изтъня. — Много близо. Тъкмо се обърнах да… и тогава той… Всичко подгизна в кръв.

Лицето на Ерик изглеждаше твърдо като мрамор.

— Какво направи?

— Намерих телефона на Сам в джоба му, слава богу! С едната си ръка притиснах дупката в крака му, а с другата набрах 911.

— Как е той?

— Добре. — Поех дълбоко въздух, за да се успокоя. — Сравнително добре, като се вземе предвид ситуацията. — Успях да го кажа спокойно. Браво на мен! — Но трябва да лежи известно време, разбира се, а толкова много… толкова много странни неща се случват в бара напоследък… Заместник-барманът просто не може да се справи с работата за повече от няколко дни. Тери е малко повреден.

— И каква е молбата на Сам?

— Сам иска да му заемеш един от твоите бармани, докато кракът му оздравее.

— Защо отправя молбата си към мен, а не към водача на шривпортската глутница? — Свръхсъществата рядко създаваха организации, но градските върколаци имаха глутница. Ерик имаше право: би било много по-логично Сам да отправи молбата си към полковник Флъд.

Сведох поглед към чашата с джинджифилова лимонада.

— Някой е взел на мушка върколаците и изобщо свръхсъществата с двойствена природа в Бон Томпс — казах аз съвсем тихо. Знаех, че той ще ме чуе дори през музиката и глъчката около бара.

Точно тогава към сепарето се приближи някакъв мъж — млад военнослужещ от авиобазата „Барксдейл“ в Шривпорт. (Веднага разбрах какъв е, съдейки по прическата, телосложението и приятелчетата му, които, общо взето, изглеждаха като клонинги.) Мъжът взе да пристъпва от пета на пета, местейки поглед от мен към Ерик.

— Ей, ти — подвикна ми той и забучи пръст в рамото ми. Вдигнах поглед към него и се подготвих за неизбежното. Някои хора сами си търсят белята, особено когато са пийнали. Този добре сложен младеж с предизвикателна прическа се намираше далеч от дома и бе твърдо решен да докаже себе си.

Малко са нещата, които ненавиждам повече от това да се обръщат към мен с „Ей, ти“ и да ме ръчкат с пръст. Но все пак се опитах да запазя любезното си изражение. Младежът имаше кръгло лице, кръгли тъмни очи, малка уста и гъсти кафяви вежди. Носеше чиста вълнена риза и добре изгладени панталони в цвят каки. И търсеше конфликт.

— Не мисля, че се познаваме — спокойно казах аз, опитвайки се да го откажа от намерението му.

— Не трябва да седиш на една маса с вампир — продължи той. — Човешките момичета не бива да излизат с умрели мъже.

За кой ли път чувах това? Наслушах се на подобни глупости по време на връзката ми с Бил Комптън.

— По-добре се върни при приятелчетата си, Дейв. Едва ли искаш майка ти да получи обаждане, че си бил убит при кръчмарско сбиване в щата Луизиана. Особено тук във вампирски бар, нали?

— Откъде знаеш как се казвам? — бавно попита тон.

— Има ли значение?

С ъгълчето на окото си видях Ерик да клати глава. Обикновено се справяше с натрапниците по доста по-груб начин.

Дейв внезапно омекна.

— Как разбра кой съм? — спокойно попита той.

— Имам рентгеново зрение — важно казах аз. — Прочетох данните от шофьорската книжка в панталоните ти.

Той се ухили.

— Ей, а нещо друго видя ли в панталоните ми?

Усмихнах му се в отговор.

— Голям късметлия си, Дейв — отвърнах аз, без да уточнявам защо. — Всъщност съм тук, за да говоря по работа с този мъж, така че би ли ни извинил…

— Да, разбира се. Съжалявам…

— Няма проблем — уверих го аз. Той се върна при приятелите си с наперена походка. Със сигурност щеше да им представи доста поукрасен вариант на разговора ни.

Макар всички в бара да се преструваха, че не са наблюдавали инцидента, който имаше потенциала да прерасне в сочна агресия, те бързичко се разпръснаха и си намериха друга работа, когато Ерик помете с поглед околните маси.

— Беше започнала да казваш нещо, преди да ни прекъснат така грубо — подхвана той. Без да съм поръчвала, една сервитьорка се появи до мен, сервира ми ново питие и отнесе празната ми чаша. В компанията на Ерик всички получаваха първокласно обслужване.

— Да. Сам не е единственото свръхсъщество, простреляно в Бон Томпс напоследък. Калвин Норис получи куршум в гърдите преди няколко дни. Той обикновено се превръща в пума. Преди него от същата съдба бе сполетяна и деветнайсетгодишната Хедър Кинман. Също свръхсъщество. Лисица.

— Все още не разбирам къде е интересната част — каза Ерик.

— Ерик, Хедър е мъртва.

Той продължаваше да ме гледа в недоумение.