Мостът на птиците

— А дали са живели дълго и щастливо? — продължи той. — Така и не успях да разбера това, след като любезната ми съпруга разруши плочките. И да са живели дълго и щастливо, не ми стана ясно дали е било така. Не ми дадоха възможност да разчета края на приказката. Сигурен съм обаче, че той непременно е имал някакво отношение към женшена. Ти какво мислиш, Ли Као?

— Хо, според мен не са живели дълго и щастливо и освен това имам силното подозрение, че на твоите плочки е било изписано нещо по-различно от детска приказка отвърна мрачно Господаря Ли. — Видиш ли, когато историята се превърне в прах, някои нейни събития се съхраняват в паметта на хората под формата на митове и басни. Знаеш ли, склонен съм да помисля, че ако заедно с Вола успеем да разгадаем още едно-две неща, ще можем да открием ключа към една удивителна загадка.

Ли Као отново задъвка замислено брадата си и продължи.

— Хо, заедно с Вола сме омотани в толкова много вериги, че не можем да шавнем. Ти пък си прикован към стената. Тази тъмница е издълбана в плътна скала, стаята за изтезания е препълнена с войници, намираме се на единадесет етажа под земята и на всяка стълбищна площадка има стража. В двореца е настанена армията на Прародителката, а пък войската на княз Чин е на бивак извън стените му. Заедно с Вола трябва незабавно да се измъкнем оттук. Освен ако не предпочиташ да бъдеш нарязан на парчета, предлагам да ни придружиш.

— Идеята ти е великолепна отвърна Окълвания Хо.

25. Победата на Окълвания Хо

Тези от вас, които познават света не по-зле от Вол Номер Десет, вече навярно сте открили поне шест или седем различни начина на бягство от двореца. За да си изясните дали някой от тях съответства на избрания от Ли Као, ще трябва поне за миг да се вживеете в ролята на стражите на княз Чин.

Представете си, че сте войници, изпратени пряко волята си да стоят на пост в една отвратителна стая за изтезания дълбоко в недрата на земята, В помещение, по чиито черни стени се стича воняща и слузеста зеленикава вода, през локви от съсирваща се кръв пълзят хлебарки с гнусен белезникав цвят, отвратителната миризма на подземието се смесва със сладникавата воня на гниещи човешки вътрешности и очи, и отгоре на всичко се разнася ужасяващ писък. Оказва се, че Ключовия заек е припаднал. След това тръгваш подир палача в една прилежаща килия и пред изпъкналите ти от ужас очи се разкрива страшна гледка.

Един възрастен господин с осанката на книжник влачи с крак веригата, с която е прикован за стената, върти се като обезумял в кръг и с треперещи ръце се държи за гърлото. Ръцете и лицето му са покрити с гнусни черни петна, изплезеният му език също е почернял, а от краищата на напуканите му устни се стичат черни лиги. Вижда се само бялото на очите му, след което прави акробатически скок и пада на гръб. Пръстите му трескаво стържат по пода. Гърчи се, трепери, от устата му се стичат още лиги и накрая след една последна конвулсия застива.

Друг един господин С още по-древен вид, омотан в толкова много вериги, че не може да помръдне, наблюдава гледката с широко разтворени ужасени очи и крещи. „Хлебарките! В името на Буда, погледнете хлебарките!“

Черното вино Ву Фан е невидимо, когато е нанесено върху черен каменен под. Няма как да забележиш, че току-що умрелият книжник е изписал е него огромни невидими йероглифи върху черната каменна стена. Виждаш само десет хиляди белезникави отвратителни хлебарки, които се катерят по стената, следвайки невидимите захаросани пътеки, и с телата си изрисуват следното послание:

СПАСЯВАЙТЕ СЕ! ПРИСТИГА ЧУМАТА, КОЯТО ПРЕВРЪЩА ВСИЧКО В ГИИЛОЧ И ВОНЯ!

Искрено се съмнявам при това положение да останете спокойно на мястото си и да започнете да коментирате краснописа на насекомите.

Беше време Окълвания Хо да продължи. Палачът се извърна и побягна. Хо обаче вече бе опънал веригата на крака си, палачът се спъна в нея, падна и бе стъпкан от бягащите войници. Едни от тях се втурнаха в стаята за изтезания, сграбчиха Ключовия заек, който междувременно се бе съвзел и изправил, и го понесоха нагоре по стълбите.

— Спасявайте се! — разкрещяха се. — Нападна ни чумата, която превръща всичко в гнилоч и воня!

Окълвания Хо изчака тропотът и крясъците да позаглъхнат и взе ключовете от сплесканото тяло на палача. Изглеждаше неудовлетворен от себе си, когато отключваше последователно своите и нашите окови.

— Не попрекалих ли с лигавенето? — попита унило.

— Действията ти бяха съвършени — отвърнах му.

— Наистина ли мислиш така? Бях се побоял да не би да съм преиграл и показал лош вкус.

— И следващия път го направи по абсолютно същия начин — отсече категорично Господаря Ли.