Мостът на птиците

Нефритовата перла разказала на добрата жена патилата си, а Царицата на женшена я уловила за ръката и й казала да не се тревожи, защото щяла да я отведе у дома. След много дни стигнали до малкото селце и изпълнените с радост родители се втурнали към детето си. Когато обаче Нефритовата перла поискала да ги запознае със спасителката си. Царицата вече била изчезнала. Завърнала се при другите растения от парка в прекрасния град. Не след дълго обаче усетила, че била обикнала малкото момиченце и и се приискало да го види отново.

Един ден Нефритовата перла чула някой да се обръща към нея по име откъм една бамбукова горичка, влязла там и видяла отново добрата дама с топлия поглед. Царицата станала кръстница на момичето и често го навестявала. Именно поради контакта си с женшена Нефритовата перла израснала много здрава и напета. Когато навършила осемнадесет години, вече била най-красивото момиче на света, макар и да не го знаела. Не след дълго я навестил друг вълшебен посетител.

По време на дъждовния сезон Великата звездна река в Небесата е изпълнена с бурни води. Младият бог на име Звездния пастир през това време трябва денонощно да се труди и да отвежда звездите на безопасни места с помощта на овчарската си гега. През сухия сезон обаче му е позволено да ходи където иска. И така, през един ден от сухия сезон, Звездния пастир решил да посети земята, спуснал се надолу и се приземил до малко селце. Започнал да се разхожда, радвайки се на гледката, докато стигнал до прелестна бамбукова горичка. Забелязал, че има пътека и тръгнал по нея. В центъра на горичката имало поляна с диви цветя, а в центъра на поляната имало малко езерце, в което плавали пъстроцветни рибки. В центъра на езерцето пък се къпело едно селско момиче. Кожата му имала цвета на слонова кост, полирана с пчелен мед, очите му наподобявали черни бадеми, опръскани със злато, косите му били като пухкав облак, а устните му били сочни и излъчвали отдалеч сладост като сливи. В селската девойка имало и други неща, представляващи интерес, и Звездния пастир не пропуснал нито едно от тях.

— Ах! — възкликнала Нефритовата перла, когато видяла как във водата се отразява едно лице. Повдигнала очи и но този начин най-красивото момиче на света и най-красивият бог на Небесата се срещнали.

Както обикновено става, едно нещо води до друго.

Един ден стар придворен, комуто било дадено правото да лови риба във Великата звездна река, пристигнал задъхан в двореца на Небесния император и поискал да бъде приет от Великия господар на нефрита.

— Ваше Небесно Величество! — завайкал се придворният, — Дъждовният сезон започна, обаче Звездния пастир не се е завърнал от земята. Бурните води на Великата река започнаха да блъскат ужасените звезди в големите черни камъни. Много звезди се повредиха, а някои даже потънаха!

Великият господар на нефрита в началото не могъл да повярва, че любимият му племенник се отнесъл така безотговорно към задълженията си. Решил обаче да провери лично как стоят нещата, втурнал се навън и видял, че старият придворен казва самата истина. Надал гневен вик, понесъл се към земята и се приземил с гръм и трясък в самия център на поляната в бамбуковата горичка. Уловил Звездния пастир за косата, завъртял го като играчка, завързана на конец, и го запокитил направо към съзвездието Орел.

— Заемай се веднага с работата си, нагло пале! — изревал Небесния господар. — Кълна се в името на своя прародител. Небесния господар от първоизточника, че няма да ти позволя никога повече да посещаваш земята!

— След това се обърнал към Нефритовата перла: — На колене, уличнице! Приготви се да понесеш гнева на Небесата!

Нефритовата перла паднала на колене и притиснала ръце като за молитва.

— Ваше, Небесно Величество, не е необходимо да наказвате клетата Нефритова перла — проплакала тя.

— Сърцето ми принадлежи на Звездния пастир и не го ли видя повече, ще умра.

Великият господар на нефрита погледнал Нефритовата перла и се сетил, че и той някога бил млад. Погледнал я втори път и си спомнил собствените си думи, изречени неотдавна, че Звездния пастир има в кутрето си повече разум, отколкото останалите му племенници в целите си тела. Погледнал я трети път и го налегнали мрачни мисли за собствената му любима съпруга, Майката-владетелка Ван, за това как използва повече пудра и грим от всички познати му жени и при това с най-малко успех сред тях. Погледнал Нефритовата перла четвърти път и изрекъл: «Десет хиляди проклятия».

Въздъхнал и седнал до брега на езерото. След малко ударил с длан по тревата до себе си.

— Ела, дете мое, седни до мен — казал.

И така, селското момиче седнало до Небесния господар. Той си събул сандалите и двамата си потопили краката във водата. Императорът наблюдавал известно време как малки златни и виолетови рибки плуват около пръстите му, подобно на оцветени снежинки, и сетне нарушил мълчанието.

— Нефритова перло, преди малко се заклех в свещеното име на Небесния господар от първоизточника, че Звездния пастир никога повече няма да стъпи на земята. От тази клетва не мога да се отметна.