Мостът на птиците

— Значи сте колега! — възкликна щастливо Доктор Смърт и прегърна Ли Као с кървавите си ръце. — Кажете ми, уважаеми, дали ви е известен някой по-добър метод? И с този рано или късно ще стигна до някакви резултати, но вече измина много време и се боя, че на скъпата ми съпруга този ковчег започва да й омръзва.

— Уви! И аз знам само класическата формула — въздъхна Господаря Ли. — Самият аз съм се специализирал в Еликсира на живота, но се боя, че неразумно напуснах дома си, без да съм се запасил с достатъчно количество от него. Затова и дойдох при вас.

— Имате късмет. Току-що приготвих нова смес — Доктор Смърт бръкна в едно чекмедже и извади от там малка стъкленица, изпълнена е гъста тъмночервена течност. — Достатъчни са но една лъжица след ядене и по на две преди лягане, за да живеете вечно. Едва ли е необходимо да обяснявам на колега, че еликсирът на живота понякога има неприятни странични ефекти и че поради това е по-добре да се ни гробна първо върху някой плъх.

— Или върху котка — каза Господаря Ли.

— Или върху гарга.

— Или крава.

— Ако пък разполагате с някакъв хипопотам, който в момента не ви е нужен…

— Всъщност, бях решил да го изпробвам първо върху слон — каза Господаря Ли.

— Правилно сте решил — рече одобрително Доктор Смърт.

— Позволете ми да ви направя малък дар рече Господаря Ли и подреди няколко жълтици на масата, точно между нечии лимфни жлези и бели дробове. — Ще ми позволите ли да ви посъветвам да използваш професионални гробокопачи. Изравянето па трупове е много трудоемка работа.

Изражението на лицето на Доктор Смърт се изменя когато видя златото, започна да говори толкова тихо, че едва го чувах.

— Преди време един беден учен бе изпитал нужда от пари, за да си купи книги — прошепна той. — Продаде всичките си вещи, за да купи малко парченце злато, което скри в кухата дръжка на един черпак. След това посети дома на един богаташ и успя да го измами, че е направил успешни опити да превърне оловото в злато. Богаташът му даде пари, за да започне да прави това в големи мащаби, и щастливият учен хукна към града, за да си закупи необходимите му книги. Когато се завърна в дома си установи, че го бяха навестили крадци. Чули, че той се бил научил да произвежда злато, и започнали да изтезават жена му, за да им открие къде го е скрил.

Заварил я полумъртва, взел я в обятията си и се разплакал, но тя не могла да го познае. „Господа — прошепнала. — нали не смятате да ме убивате? Мъжът ми е блестящ учен и много мил и любезен човек, но някои трябва непрестанно да се грижи за него. Какво ще прави без мен?“. След това умряла.

Доктор Смърт се извърна към ковчега.

— Не се тревожи, мила! Сега мога да си позволя да купя по-хубави трупове… — изведнъж закри устата си с ръка. — Боже мой! — възкликна той и отиде при трупа на масата.

— Не исках да ви обидя — поклони му се той. — Убеден съм, че и вие чудесно ще свършите работа и вярвам, че ще разберете колко важно е всичко това за мен. Видите ли, жена ми не беше красива, но бе най-добрата съпруга на света. Качваше се Чан Чао. Бяхме бедни, но тя умееше да приготвя най вкусни ястия само от шепа ориз…

Домакинът вече бе забравил за нашето съществуване, така че тихичко напуснахме дома му и излязохме отново под дъжда. Ли Као не се беше шегувал, когато каза, че ще изпита Еликсира на живота върху слон. В подножието на хълма видяхме нещастен стар слон, използван от стопанина му, за да пренася трупи в дъскорезницата. Личеше си, че не се бяха отнасяли добре с него. На раменете му имаше дълбоки рани и освен това бе измършавял от глад. Прескочихме оградата и Ли Као взе съвсем малка капчица от еликсира с върха на острието на ножа си.

— Имаш ли нещо против? — попита той тихо. Скръбните очи на слона бяха по-красноречиви от всякакви думи. В името на Буда — казваха те, — избави ме от страданията, за да мога да се върна по-бързо при Великото колело на преображенията.

— Тъй да бъде — отвърна Господаря Ли.

Леко натисна острието върху една от кървящите рани. Слонът за миг го изгледа учудено. След това изхълца, скочи високо във въздуха и падна на гърба си посиня и безмълвно издъхна.

Погледнахме с уважение Дома на ужасите.

— Гениален е — изрекохме едновременно. Дъждът продължаваше да вали. Откъм прозореца се чу дрезгав старчески глас, които се смеси с воя на вятъра.

Пред нашия прозорец
Са банановите дръвчета, които засадихме
Зелените им сенки покриват целия двор
Зелените им сенки покриват целия двор
Листата им се разгъват сякаш
Искат да разкрият чувствата си

Скръбно облегнал глава на възглавницата
В средата на нощта слушам дъжда
Който капе върху листата
Който капе върху листата
Тя вече не може да чуе този звук
И сърцето ми се изпълва с болка.