Малтийска следа

Нагоре, нагоре, все по-високо във въздуха… Представи си, че парашутът те носи, теглен от нашата специална яхта, рееш се на 80 метра над морето и попиваш с очи зашеметяващата гледка. И в края на това незабравимо преживяване кацаш благополучно обратно на яхтата. Може да изживееш това приключение сам или с приятел. Може да го направиш сутрин или да полетиш следобед, за да се насладиш на знаменития залез над Малта. Едно незабравимо преживяване, което не бива да се пропуска. Опитай с приятели. Продължителност на полета: десет минути.

Люк бе решил да не се ангажира с други хора и бе наел сам яхтата за цялата сутрин, плащайки по високата тарифа, защото искаше да прекара във въздуха доста повече от десет минути, и то в конкретна точка над острова в точно определен момент.

— Пригответе се — извика кормчията. — Почти стигнахме.

Той бе излязъл на лов за едра риба, но не от ония, които плуват в океана. Беше по следите на Негово преосвещенство кардинал Кастор Гало, един от 231-те прелати на Римокатолическата църква.

Разполагаше с подробно описание на обекта. Роден и израснал в Малта; баща му бил моряк на риболовен кораб, майка му — учителка. Напуснал острова, преди да навърши двайсет години; учил в духовна семинария в Ирландия, но завършил образованието си в папския Григориански университет в Рим. Ръкоположен за свещеник в базиликата „Свети Петър“ лично от папа Йоан Павел II. Оттогава Гало бе служил в различни енории по целия свят, но накрая се бе озовал обратно в Рим, за да запише канонично право и да защити докторат. Бенедикт XVI го бе повишил в кардинал и назначил за префект на Върховния трибунал на Апостолическата сигнатура — касационната инстанция за всякакви дела по църковни въпроси. Там се бе задържал за времето на последните двама папи, докато накрая прекалената му прямота му бе създала неприятности и бе довела до понижението му в сан. Сега се водеше единствено патрон на Суверенния военен орден на Малта — церемониална длъжност, обикновено запазена за кардинали към края на земния им път или пък изпаднали в немилост. Все още сравнително млад, на петдесет и шест, Гало явно принадлежеше към втората категория.

Яхтата забави ход. Люк заобиколи почернелия от слънцето кормчия, слезе на дървената платформа отзад на кърмата и седна на ниската пейка. Друг член на екипажа му подаде доста неубедителен на вид комплект найлонови ремъци. Той бе скачал с парашут от всякакви височини, няколко пъти по време на бой и два пъти в открито море. Не се боеше от височини, но при самата мисъл да виси във въздуха, дърпан от стотина метра въже, като единственото, което го държеше за парашута, бяха няколко найлонови връвчици, изпитваше известно притеснение. Както често обичаше да си казва: ако летенето е толкова безопасно, защо наричат летищната сграда терминал?

Люк си нахлузи ремъците. Човекът от яхтата провери закопчалките, като подръпна тук-там, за да се убеди, че всичко е наред. Стоманените карабини щракнаха в металните халки и той вече беше едно цяло с парашута.

— Отпуснете се назад. Гледайте да не се обесите — извика мъжът. — Не се хващайте за нищо и приятно летене!

Той вдигна палец: всичко е наред.

Двигателят на яхтата изфорсира. Носът потрепери и се повдигна нагоре; яхтата зацепи водата, оставяйки след себе си млечна диря. Многоцветният купол улови вятъра, вървите се изпънаха. Подметките на маратонките му вече не напипваха твърда повърхност; издигаше се нагоре. От хидравличния скрипец започна да се развива дебело найлоново въже.

Бавно и равномерно.